Археолози в шок и ужас от измененията на закона за културното наследство

Арт

Говорят за уличните музиканти в Пловдив на кръгла маса по проблемите на културата

Художниците са като забравени улични кучета, оплакват се творци


България с щампа „Културно-природен резерват на Европа“ поиска Жорж Трак

Image title
В шок и ужас са археолози и реставратори от предстоящите промени в Закона за културното наследство, разбра се днес на кръгла маса по проблемите на културата, организирана от „Движение България на гражданите“. Нововъведенията, които предвиждат цели 36 нови наредби, ще превърнат археологията в някакъв грозен вид обществена поръчка и ще отворят нови широки коридори за раздаване на пари под масата. Това е формула за корупция в огромни размери, предупредиха от партията. Промените обаче са на трето четене и са пред приемане.
Image title
Преди близо два месеца е внесена протестна подписка в парламента от Националния археологически институт към БАН и от Асоциацията на българските археолози срещу готвените изменения, но реакция няма. Затова я предаваме и на вас, каза  проф. Костадин Кисьов, директор на Регионалния археологически музей в Пловдив на срещата, която се проведе именно в културното средище на площад Съединение. А подписката приеха домакините от Движението проф. Велислав Минеков, Даниел Вълчев, Веселин Тодоров, Людмил Веселинов, Дани Каназирева и д-р Димитър Шишков.
Image title
Един от най-опасните пунктове е премахването на действащия Национален институт за недвижимо културно наследство, който ще мине директно под мишницата на министъра на културата. Според новия закон археологията се зачерква като дисциплина с научна същност. Става търговска и строителна дейност. Ще се сложат нови класификации на понятията Културна ценност, Паметник на културата, което ще създадат тотален хаос. Ще бъдат развързани ръцете и джобовете на стопани в архитектурни обекти да правят каквото искат, нахвърлиха част от опасенията си специалистите.

Image title
На срещата бяха коментирани и куп други културни проблеми, а в дискусията се включиха художници, актьори, музиканти, писатели, издатели, галеристи, преподаватели. Организатор на дебата бе Дани Каназирева, чието предложение за създаването на общински фонд култура остана в миналото. Говори се за тревожно ниското ниво на грамотност, за нищожните средства, които се отпускат за обновяването на книжните фондове в българските библиотеки – десетки пъти по-ниски от минимума по стандартите на Юнеско, за липсата на каквато и да е държавна подкрепа на книгоиздаването. Говори се и за забраната на уличните музиканти в Пловдив- тема, която Под тепето поде и активно следи.

Дупка зее в отношението на държавните галерии към художниците. Те липсват в големите галерии. Държавата не е изкупила нито един автор, все едно творци в последните 23 години не са се раждали и не са творели. Авторите от времето на соца пък са на ръба на издиханието, живеят със социални пенсии, коментира художникът Иван Шишков.
Има европейски модел, от който ние сме направили проект за развитие на визуалните и изобразителните изкуства. Уличните кучета, забравените улични кучета в българската култура са художниците. Аз щях да съм овчар, ако България бе единствена и нямаше граници, нямаше други страни и пазари. В Германия например 120 хиляди души получават стипендии, за да рисуват. Подкрепа има дори от страна на църквата, каза проф. Минеков. Нямаше нужда да напомня, че българската църква инвестира в тапети, фалшиво злато и китайски гранитогрес, а не в изкуство, тъй като повечето от гостите на дебата са положили параф в подписката на Под тепето в защита на храм-паметник „Св. Марина“.

За култура не трябва да се говори само преди избори. Страната ни трябва да бъде обявена за културно-природния резерват на Европа. На всеки два квадратни километра има културен или природен феномен, каза художникът и галерист Жорж Трак.

Свръхцентрализацията е вредна. Тя изтегли всичко в центъра. Регионализиране на културата- това е решението, но то трябва да е политическо. Ние можем да предложим откриването на 6 регионални културни фонда, като в тях не числим общинските, които ще променят картината в цялата страна. Дърпането към центъра е самоубийство, подчерта директорът на Кукления театър Виктор Бойчев. Културата е най-лесна за децентрализиране. Нужна е кадрова политика и финансиране, обясни Даниел Вълчев. 

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.