На добър час, Одисей. Пътят ти ще е далечен
Нашата Итака-Пловдив, безсмъртен и добър свидетел на толкова Пътувания, заслужава този голям, комплексен, истински европейски проект
Деси Шишманова, личен Фейсбук профил
Снимки: Александър Богдан Томпсън
Днес на сцената на Първия театър има премиера „Одисей.“ Нашата Итака-Пловдив, безсмъртен и добър свидетел на толкова Пътувания, заслужава този голям, комплексен, истински европейски проект. Европейски, защото в този „Одисей“ се оглежда европеецът: с всичкия си скепсис, съмнения, копнежи, търсене на себе си, изстрадани, сбъднати и несбъднати светове и любови, и най-сетне- готов да изпълни съдбата си. Как Боговете да бъдат хора, а хората, дори и безсмъртни- могат ли да са Богове? Колко е трудно да си син и баща ? Когато дълго чакаш, как да познаеш този, когото чакаш? Ако искате да почувствате какво е европеецът, без значение – Бог или смъртен , можете да го направите и през това Събитие. Голям и комплексен – няма изкуство или изразно средство, което да не е намерило органичното си място в мащабната и въздействаща визия на спектакъла. Впрочем – иначе не би могло да е: Диана Добрева! Хипнотична, естетска игра, а може би – свещенодействие? То отива далече отвъд митологията, отвъд Времето (което така и така не съществува, но, тихо, да не чуе екипажът) и ни вкарва в състояние на транс, сякаш собствените ни мисли и възприятия раждат архетипите. На бащите и синовете, любимата жена, пътуващия човек, завръщането, морето, островът. Изумителна смелост, Александър Секулов! Построил си текст-мост, по който минават хилядолетия. Да разрушиш, за да опазиш величието на Епоса и да го превърнеш в огледало, а в огледалото….навярно вече си разбрал Итаките що значат?! Възхитително постижение – и на литературната основа по Омир, и на режисьорската логика – да създаде тяло от светлина и звук на всички кодове и смислови ядра около Вечното завръщане. В сегашно време. Резултатът от работата на Диана Добрева и Александър Секулов като съмишленици вече е на път да се превърне в запазена марка-театрална поема. Но в кастинга на този спектакъл има нещо, което го превръща в трансцедентно преживяване. АРТИСТИТЕ! От първия до последния, великолепните актьори на сцената на Пловдив, играят олимпийски. Няма да ви разказвам спектакъла, но да си знаете, че Пенелопите са поне десет, красиви, млади, подредени като в антична фреска, предат вълните на морето и хоризонта…Няма да ви се иска да слезете от носа кораба, хипнотизирани от нощното море и светлината, ще се смеете в сцените с Fashion Vision Боговете. Впрочем – няколко от най-известните диктатори от по-близки времена също се виждат през далекогледа. Далекогледа! Зевс е загубил рояка си пчели и това много го разстройва. През далекогледа си се опитва да открие пчелите. Пчелите не трябва да изчезнат. Не може да се опише с думи сцената между майката на Одисей и сина й, Ивана Папазова, присъствие от друг, вечен свят! Но ако има нещо, което отлепя цялото представление от сцената, вдига го във въздуха и като рояк жужащи пчели го движи от първата до последната минута, това безусловно е Константин Еленков. Константин е Одисей. Мислите, че става дума за царя на Итака, който измисля трика с троянския кон и благодарение на когото пада Троя, воюва десет години, а после десет години търси пътя към дома? Този Одисей няма много общо с това, тук известното от митологията е само повод за цялото театрално приключение. Константин Еленков обаче е истински. Одисей. Някой, който не носи лестригоните в сърцето си. Нямам отговор на въпроса как един толкова млад човек може да стигне така далече отвъд видимото. И да направи зримо за публиката всичко, до което се докосва в тази видимост. Удивително интонационно верен, с изключително чувство за светлината и мрака на думите, за тишината и паузите. Уязвим и раним, безхитростен,любящ, силен и смел,готов да забрави, че е смъртен и да изпълни съдбата си. Човек. Това ми казва на мен този артист.
Имах щастието да надничам в залата, докато всичко това се случваше. Не е съвсем редно да го споделям предварително, премиерата е след няколко часа. Но ако има нещо, в което съм сигурна, то е следното: преди 20 години, когато Пловдив спечели съпътстващата програма на Европейска столица на културата, с възторг аплодирахме големия международен театрален проект „Хамлет 2000“. Срещнахме знаковите спектакли на Некрошус, Кама Гинкас…Големите събития в онзи афиш тогава дойдоха отвън. Сега големи, знакови сценични събития се създават тук, от артистите, които отдавна са отместили табелата „Пловдив“ далече от границите на града ни.Това се случва и на трите основни сцени: Драматичен театър–Пловдив, Държавен куклен театър-Пловдив, Опера Пловдив. Това се случва и заради всички други, които добавят смисъл и особена стойност на нашата Итака. Чувате ли жуженето ? Пчелите идват. Или, както каза преди година режисьорът на изумително красивия филм „Ага“, Милко Лазаров : неуките си отиват.
На добър час, Одисей. Пътят ти ще е далечен.
Аплодисменти : Константин Еленков (Одисей), Стилиян Желязков, Добрин Досев, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов, Симеон Алексиев, Ивана Папазова, Елена Кабасакалова, Маргита Гошева, Тодор Дърлянов, Радина Думанян, Троян Гогов, Деян Георгиев, Петър Дочев, Василена Винченцо, Калоян Трифонов, Димитър Банчев, Венелин Методиев, Георги Богданов, Румен Драганов, Мария Сотирова, Боряна Братоева, Патриция Пъндева, Славена Зайкова, Биляна Георгиева, Аделина Желязкова, Надежда Колева, Йоана Кирчева, Таня Стоунс, Пламена Божилова, Красимир Василев, Стилиян Стоянов, Георги Сиркатов, Атанас Апостолов, Валери Георгиев, Павел Сапунджиев.
Под тепето публикува коментара на Деси Шишманова за мегапроекта на театъра с нейно позволение
