Улица в сърцето на град Пловдив носи името на Патриарха на Българската войска

Днес на „Ген. Данаил Николаев” последните мохикани удържат със сетни сили атаката на новите жилищни кооперации (ФОТОРАЗХОДКА)

На кръстника на последния български цар е кръстена еднопосочна улица в самия център на втория по-големина български град, сега на нея живеят двама районни кметове на Пловдив, един настоящ и един бивш депутат

Какво още крие съвременната улица?

Соня Попова

Улица „Генерал Данаил Николаев” опасва северното подножие на любимия хълм Бунарджика. Макар и в самия център на града, тя е една от най-тихите, запазали се от забързаното ежедневие, стари улици в ниското на Пловдив. Разхождаме ви по нея, тъй като на 30 декември се навършват 166 години от рожединето на Патриарха на Българската войска*.

Репортерското ни проучване показа, че малцина от днешните обитатели на централната улица знаят нещо за историческата личност, чието име носи. По-възрастните си спомнят само частта, която касае „пловдивското минало”. А именно, че като командващ голяма част от милицията ген. Д. Николаев по време на военни маневри, на 6 септември 1885 г. отстранява главния управител на Източна Румелия, с което осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

В негова чест е наименуван булевард в София, а през 1934 г. село Калъчлий е преименувано в Генерал Николаево. От 1966 г. то е квартал на град Раковски. На кръстника на последния български цар е кръстена еднопосочна улица в самия център на втория по-големина български град, сега на нея живеят двама районни кметове на Пловдив, един настоящ народен избраник от левицата и един бивш депутат националист.

Днешните пловдивчани наричат еднопосочната улица просто „Данаила” и повечето я свързват с несъществуващото вече култово Рокерско кафене.

До днес обаче в самото ѝ началото е запазена една от най-старите фурни за хляб в Града под тепетата, където самуните се правят на ръка, като едно време.  До началото на 70-те години срещу нея имало работеща ковачница.

Каква друга интересна тайна крие съвременната улица? Ще останете изумени…

През социализма, при облагородяване на централния квартал, до читалищетото се изгражда интересна архитектурна група с фонтан. Произведението носи изключително „подходящото“ име за масто в подножието на хълм – „Дюни”.  Забележителното е, че този фонтан никога не е работел, тъй като при проектирането не бил съобразен с В и К-мрежата. Днес „Дюни“-те са притегателно място за игра на децата и вечерни сбирки на тийнейджърите от квартала.

Сред старите соц гордости на този квартал е бил и Винзавода/Винпрома, сега там има офиси и ателиета. Ето как изглежда днес.

За времето на модерната демокрация ул.”Ген. Данаил Николаев” може да се похвали с първите паркинги в града по новата наредба на общината, станали популярни с наименованието „да паркираш за 20 лева под блока”.

Именно на тази улицата от деца бе изработена първата и единствена в Пловдив 3D пешеходна пътека до кварталното онсновно училище „Д-р Петър Берон“. То пък е изрисувано с графити по проект.

                         Така изглежда днес първата и единствена в Пловдив 3D пешеходна пътека

Хубавото е, че всички в махалата се познават и местните обичат да пазаруват от малките квартални магазинчета, където има всичко. Така общността поддържа семейния бизнес.

Грозното е, че последните архитектурни мохикани от миналия век удържат със сетни сили атаката на новите жилищни кооперации…

 * Данаил Николаев е роден на 18/30 декември 1852 г. в Болград, Руска империя (днес в Украйна) в българско семейство, бежанци от Търново.

По време на Руско-турската война е командир на рота от V-а Опълченска дружина в Българското опълчение. Отличава се в боевете Шипка и Шейново. В началото на 1880 г. Данаил Николаев е назначен за командир на I-а Пловдивска дружина и повишен в звание щабскапитан от Руската армия и Източнорумелийската милиция. На 15 ноември 1883 г. е повишен в майор от Източнорумелийската милиция. Като командващ голяма част от милицията по време на военни маневри, на 6 септември 1885 г. отстранява главния управител на Източна Румелия, с което осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

               Кабинетът на Александър Малинов, 1908г. Ген. Николаев е вторият от ляво надясно

След детронирането на княз Александър I Батенберг е военен министър и участва в потушаването на бунтовете на проруските офицери през 1887 г. След избора на Фердинанд I за български княз, Данаил Николаев напуска поста военен министър и е назначен за негов военен съветник (1887 – 1893).

От 1907 до 1911 г. генерал-лейтенант Николаев е военен министър и ръководи подготовката на армията за предстоящите войни. През 1907 г. лично княз Фердинанд го награждава с Орден „Св. Александър“ I ст. с брилянти. Като министър на войната, на 22 септември 1908 г. генерал-лейтенант Данаил Николаев приподписва манифеста на цар Фердинанд I за обявяване на Независимостта на България. На 18 май 1909 г. става първият български офицер, получил званието генерал от пехотата (инфантерията). През 1911 г. напуска армията и минава в запаса.  Като старши генерал в Българската армия, на 12 юли 1937 Данаил Николаев става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски.

Генерал от пехотата Данаил Николаев умира на 29 август 1942 г. в Банкя.