Стефан Шивачев: БНБ и Държавата били „мащехи“ за развитието на Пловдив след Освобождението

Как един 33-хиляден ориенталски град, без градоустройство, канализация и осветление, се превръща в европейски за 60 години

Отговорът на този въпрос дава новото научно издание на Регионален исторически музей – Пловдив  „Ролята на Община Пловдив за развитието на града през периода 1886 – 1944 година“.

Таня Грозданова

Защо държавата е била „мащеха“ за втория български град, гръмко именуван културна столица още след Съединението? Кои са най-успешните пловдивски кметове и кои са най-корумпираните? Чия е вината за унищожаване на Марково тепе и части от останалите хълмове? Защо в Пловдив не е изграден трамваен транспорт?

Отговорите на всички тези въпроси, както и на множество други, дава новото научно издание на Регионален исторически музей – Пловдив  „Ролята на Община Пловдив  за развитието на града през периода 1886 – 1944 година“.

Негов автор е директорът на историческия музей под тепетата Стефан Шивачев. Дванадесетият поред годишник на РИМ-Пловдив бе представен днес от автора и екипа на музея в зала Съединение.

Това е първото монографично научно изследване за ролята на местното самоуправление за развитието на един от най-големите български градове през периода на капитализма.

„Защо точно този период от Освобождението до 44-та година? Не че нещо много  се е случило от Освобождението до Съединението, но тогава се поставят основите на самоуправлението… Пловдив от едни 33-хиляден ориенталски град, да, един от най-красивите в Османската империя, но е бил без градоустройство, канализация и осветление, се развива и се превръща в европейски за няколко десетилетия. През тези шест десетилетия е натрупан безценен опит, актуален и днес, когато общинското самоуправление отново е най-важният фактор за развитието на града,“коментира авторът.

На база неизвестен досега и огромен по обем документален материал, Стефан Шивачев, разкрива реализацията на най-важните инфраструктурни проекти за града, свързани с водоснабдяването, канализацията, градоустройственото развитие, електрификацията, екологията, транспорт и образование.

След Съединението от 1885 година Пловдив изгубва престижното си положение на столичен град и макар да запазва позицията на исторически утвърдил се център на една от най-плодородните и важни за страната области, постепенно се превръща в обикновен окръжен град. Неговото развитие и модернизация са предоставени на „крехките възможности“ на местното самоуправление, твърде често обезсилвано кадрово и финансово от централната власт.

Изследването проследява в над 300 страници взаимодействието между местната и централната власт, което достига драстични примери, особено когато те са доминирани от различни политически сили. Важно място е отделено на финансирането на общината и заробващите условия на заемите от БНБ.

И тогава и сега градът ни се развива на база заеми, добри и лоши решения, разказва историкът.

„БНБ и Държавата били „мащехи“ за развитието на българските градове  след Освобождението до 1944-а година, та и до днес,“ коментира Шивачев.

В края на 80-тте години на XIX век управниците ни буквално преписали закона на Франция за самоуправление, но забравили да вземат частта за финансирането. Разликата била, че на общините се паднали всички задължения за инфраструктура, образование и т.н., но държавата прибирала 70 на 100 от приходите от данъци. Стигнало се до там, че през 1922-ра година на местните хазни били връщани само 3% от тези приходи! Така държавната банка им отпускала заеми срещу убийствени лихви.

„Успехът на един кмет тогава (и сега) бил свързан както с обективните обстоятелства, така с взаимодействието централна-местна власт/партийна принадлежност, и още с възможностите и мъдростта на самия управник.“

„Ролята на Община Пловдив за развитието на града през периода 1886 – 1944 година“ е в продажба в музея на цена от 8.00 лева. Там може да откриете и историческия годишен календар.