Специалистите: Археологията на Понеделник пазара е учебник за историята на града

Поредният рестарт на инвестиционните намерения на Димитър Георгиев предизвика сериозни вълнения в архитектурната гилдия

В Министерството на културата не е постъпвала посочената проектна документация за съгласуване

Вили Раева: В подножието на тепето трябва да се държи ниско строителство

Забелязва се странен синхрон между идеите на собственика на „Розаимпекс” и тези Николай Пловдивски и Георги Гергов за построяването на параклис на върха на Трихълмието

Археологията на Понеделник пазара е учебник за историята на Пловдив. Уникална е с това, че събира в една голяма площ всички пластове от древния град. Тя трябва да е абсолютен приоритет при реализирането на какъвто и да е проект на това място. Такова е заключението на повечето специалисти, с които Под тепето се свърза, след като стана ясно, че собственикът на гигантския парцел под Античния театър Димитър Георгиев е рестартирал инвестиционните си намерения. Темата от вчера предизвика сериозни вълнения в архитектурната гилдия и в обществеността. Влезе и в дневния ред на Министерството на културата.

„ След като е частен имот, не можем да влияем при инвестиционни намерения на собственика му. Но пък можем да влияем върху обема на бъдещото застрояване и достъпността до археологията, чрез експертен дебат, разбира се”, коментира арх. Вили Раева, работила в Института за паметниците на културата. Тя подчертава, че от публикуваните скици за изменение на ПУП-а е на мнение, че така определената височина е голяма.

„ Трябва да се концентрираме върху височината. В подножието на тепето трябва да се държи ниско строителство, но това, за жалост, не е подкрепено законово, защото нямаме такива режими. Тук, в края на краищата, става въпрос за лицето на града и лицето на Стария град. Важно е каква ще бъде визията. Обемите от предните проекти са намалени, но малко. Другото важно е какви условия ще бъдат поставени за експониране на археологията и достъпа до нея.  Освен всички структури там има много ценна мозайка, която бе закрита през всичките тези години. Тя трябва да се открие и да се експонира”, допълни Вили Раева.

Арх. Петкана Бакалова подчерта, че преди самото обществено обсъждане на 8 януари е несериозно да се коментира намерението на Димитър Георгиев за изменение на ПУП-а. Тя заяви, че инвеститорът трябва да представи идеята си във вид на обемно- устройствено проучване.

Под тепето отправи официално питане и до Министерството на културата във връзка с „ изменение на ПУП-ПРЗ и РУП и обемно-устройствено проучване за УПИ I, кв. 71 по плана на I-ва градска част – юг – гр. Пловдив”.

„В Министерството на културата не е постъпвала посочената проектна документация за съгласуване по реда на Закона за културното наследство (ЗКН). Обектът се намира в територия за опазване на недвижимо културно наследство, част от Историческа зона „Филипопол – Тримонциум – Пловдив“ и проектните предложения следва да се съгласуват по реда на чл. 84 от ЗКН”, категорични са от ведомството.

При внимателно вглеждане на скиците, публикувани във фирмения сайт на „Розаимпекс”, може да се открие нещо твърде интересно. Забелязва се странен синхрон между рестарта на инвестиционните намерения на Димитър Георгиев и тези на Николай Пловдивски за Гръцкото училище, което се намира над парцела на бизнесмена. Във въпросните скици ясно се вижда изрисуван на върха обемен параклис, какъвто все още не съществува и проект за какъвто все още не е минал. Заявка, че ще построи храм в близост до бившето Гръцко училище даде Георги Гергов, малко след като дари собствеността си там на митрополията, а църквата откупи дяловете на другите частни собственици.