Около десет хиляди чужди граждани обживяват български села

Андрей Новаков инициира създаване на социална мрежа за села, която да свързва малките населени места с кандидат- заселници  

За едни изоставената сграда на бившето ТКЗС е разруха, но за други е потенциал. Трябва да покажем точно този потенциал, каза представителят ни в ЕП на представянето на проекта „Селоводител” в Пловдив  

Иво Дернев

Около десет хиляди чужди граждани обживяват български села. Цели семейства от Холандия, Германия и Англия са се заселели в селските райони, където имат възможността да живеят спокойно, евтино и здравословно. Примерът на едно семейство най-често е заразен, като след него идва и второ, и трето. Това стана ясно на днешната конференция в ПУ, която бележи края на двегодишен изследователски научен проект на тема „Трансформиращото (се) село“. Данните изнесе депутатът в Европейския парламент Андрей Новаков, който гостува на събитието, за да представи инициираната от него дигитална платформа „Селоводител”.

Целта на онлайн проекта, който става все по-популярен, е да предостави информация за българските села на хора, които искат да избягат от града и да се пренесат да живеят на спокойно и тихо място, с чист въздух и собствен двор. Възможностите за това са много, заради обезлюдяването на малките населени места в страната в последните години. Но в момента се забелязва тенденция към обратна миграция- хора с възможности, които искат да избягат от градския хаос и суета. Платформата е двуезична, тъй като ще промотира българските села в Европа и САЩ.

„Всъщност, напоследък новините за българските села не са чак толкова черни. Използваме клишета като „мъртвото българско село”, „обезлюдяване на региони”, но не можем да вкарваме всичко в един модел. Със задоволство установявам, че има някой, който мисли различно за българското село, като вас”, обърна се към гостите на конференцията евродепутатът. Преди да представи платформата той информира присъстващите, че се обмислят промени в европейското законодателство, които да подпомогнат обезлюдяващите се региони, като например малките общини да имат повече помощ и осигурени възможности от ЕК, за да са конкурентни. Андрей Новаков обаче подчерта, че този процес е бавен и докато той върви трябва да се работи.

„Ако си посипем главата с пепел за това, че българското село умира, това няма да помогне. Трябва да работим в посока представяне на добрите примери. Да показваме и говорим за хората, които решават да идат на село и да направят нещо. Издирвахме такива хора за да разберем модела им и да го представим. Много българи, които се връщат от чужбина, решават да заживеят на село. Когато отиде един, идват и други.  Същото се отнася и за тези, които търсят спокойствието и имат възможност да работят от домовете си, захващат с малък бизнес на място или с реализиране на по-голям проект. Това ни мотивира да създадем платформата „Селоводител”, която да дава информация на подобни хора за различните малки населени места. Тя е отворена за всеки, който иска да вкара селото си в онлайн проекта.Той дава информация за това дали в даденото село има телефонно покритие, има ли интернет, селото разполага ли с детска градина, на колко километра е най-близката болница или бензиностанция, колко къщи се продават, колко земеделска или промишлена земя. Представяме снимки на различните села и интересни факти”, разказа Андрей Новаков. И показа как работи платформата, която е нещо като социална мрежа за села- свърза населеното място с хората, които искат и могат да заживеят в него.

Към „Селоводител” интерес проявяват все повече населени места. Те публикуват снимки, истории, разказват за местните традиции и тематични фестивали, за близките природни забележителности или разкриват митовете, с които е свързан даденият регион. „Само за последните 6 дни имаме 40 заявки за публикуване на профили. Вече имаме около 100 села в платформата. Тя дава много полезна и често много интересна информация. Като например тази, че има паметник на загиналите на Титаник в село Гумощник”, допълни евродепутатът.

Не скри и мрачните краски. В България има много села само с един жител. Тези с население от 0 до 10 души, са се увеличили в последните години. Има и такива, които вече не съществуват. „Можем обаче да спрем обезлюдяването. За едни изоставената сграда на бившето ТКЗС е разруха, но за други е потенциал. Трябва да разкриваме именно този потенциал, да разказваме за него”, каза на финал Андрей Новаков.