Публична тайна е, че училището не е едно от най-любимите места на децата. Дали заради контролните и домашните, дали заради строгите учители, или заради онзи съученик, който просто не спира да те дразни, независимо колко пъти класният го изпитва на дъската, гони го от час или разговаря с родителите му и с всичките му роднини до девето коляно…
Но за нашата героиня, училището не е просто едно от най-нелюбимите ѝ места. То е символ на притеснение, срам, подигравки…страх. Контролните и домашните са предизвикателства, с които не може да се справи, съучениците ѝ я тормозят, а учителите ѝ като че ли…просто не са там. А единствен нейн „приятел“ в училище са честите паник атаки.
Въпреки това, Маги иска да ходи на училище. Мечтае си за място, където има много деца на нейната възраст, с които да играе, да учат заедно, които да ѝ бъдат истински приятели. Не като тези „приятели“, които я карат да трепери, да плаче, които я задушават…
Но от 1 месец Маги не е стъпвала в училище.
Нито по-големите ѝ брат и сестра, нито леля ѝ, нито дори майка ѝ не могат да ѝ помогнат да превъзмогне страха си и да се върне обратно в клас. Виждайки, че не може да се справи сама, майката на Маргарита – Боряна, се свърза с отдел „Закрила на детето“, откъдето я насочват към Център за обществена подкрепа „Св. София“ на фондация „За Нашите Деца“ и с нея започва да работи психологът Катерина Ковачева.
Нужни са само няколко срещи с 11-годишното момиче, за да има видим напредък. В поредица от различни занимания и упражнения, Катерина търси причината за страха на Маги и за тежкото ѝ емоционално състояние. Двете разговарят много, Маги постепенно отключва душата си, а с това думите сами започват да пишат историята ѝ. В Катерина тя вижда човек на когото може да се довери, който я приема такава, каквато е, човек, който може да ѝ помогне. За това тя мечтае от много, много време. А в Маги, Катерина вижда едно скромно, срамежливо, неуверено, не особено общително дете, което просто иска да бъде разбрано, да има приятели…и да се върне обратно на училище, без страх.
Знаейки това за нея, Катерина започва да насърчава Маги да развива уменията си за общуване като сама подхваща разговор с връстниците си и с близките си, а след една сесия, в която участва и майката Боряна, момичето вече е записано в група за развитие на социални и личностни умения.
„Там – казва Катерина, – Маги ще се забавлява, ще се учи да говори с други деца и възрастни без да се притеснява, ще намери нови приятели. И ще сбъдне мечтите си“.
Този понеделник беше „първият“ учебен ден за Маги.
Първи, защото за първи път тя отиде на училище с желание. Майка й ни разказа, че още от вечерта сама приготвила дрешките и чантата си, а сутринта станала най-рано от всички вкъщи и дори поискала да я заведат по-рано.
Въпреки огромният напредък, Катерина ще продължи да се среща с Маги, двете ще работят за това детето да е по-уверено и свободно да общува. За да може отсега нататък Маги винаги да ходи с усмивка на училище. Без страх.
Катерина Ковачева е част от екипа на фондация „За Нашите Деца“ от повече от 3 години и за това време е помогнала на десетки деца и семейства да се справят с трудностите. Работи основно с осиновени деца, осиновители, кандидат-осиновители, но и с родители, които са решили да изоставят детето си или такива, които вече са го направили. Избира да работи в социалната сфера, когато е на възрастта на днешната ни героиня – едва на 11 г., когато за първи път се сблъсква и работи с деца от домове, когато вижда тяхната тъга, самотата им. За работата си във фондацията, Катерина казва, че й позволява ежедневно да се докосне до много и различни човешки съдби. А това, което я вдъхновява да продължи да се развива в тази професия, е знанието, че още едно семейство е цяло, благодарение на нейната подкрепа.
