Големият въпрос от ЕСК: Рембранд в Пловдив или българщината навън?

Светлана Куюмджиева: Проектът ЕСК трябваше да бъде защитен от целия град, но по канибалистичен начин обществото се самоизяде, поддавайки се на зверски лъжи

Никой от хората, които се изказват “вещо” по отношение на ЕСК, не е гледал и три от събитията от програмата, казва артистичният директор на “Пловдив 2019”

Виктор Янков: Продължава схващането, че културата е нещо евтино и безплатно, но в Пловдив 120 000 души са си купили билет за културно събитие до септември 2019-та

Артистичният директор на „Пловдив 2019” Светлана Куюмджиева и директорът Международна дейност във фондацията Виктор Янков застанаха пред Под тепето за едно истинско и искрено интервю. То не е финалът на Европейска столица на културата, въпреки че е малко след предаването на щафетата. По-скоро бележи един междинен етап. Може би съзряването и новото начало.

Какво предстои за фондацията в следващите няколко месеца?

Светлана Куюмджиева: В най-близко време това, което предстои за фондацията, е преструктурирането на целия екип, който трябва да се адаптира към нови функции.  Функции, повече свързани с търсене на партньорства, финансирания, кандидатствания. Успоредно си върви отчетността по сключените договори по проектите, което ще продължи най-рано до май. От там насетне зависи какво ще се случи с проектите по отворената покана „Наследство” за 2020 г. и 2021 г., за да се продължи работата такава, каквато е била и до момента, в по-малък мащаб.

Какво трябва да знаят организациите, които са кандидатствали по отворената покана?

С.К. Те трябва да знаят, че ние сме спазили сроковете така, както са обявени, и отворената покана е журирана. Сега чакаме решение от УС на фондацията, най-вероятно при следващо заседание.

До колко политиката влезе в проекта Европейска столица на културата и доколко това обърка работата на екипа на „Пловдив 2019”- имаше избори, имаше и много политическо говорене относно вашата дейност, което в много случаи бе некоректно?

С.К.  Това започна още преди откриването. Докато се подготвяше Европейска столица на културата имаше и парламентарни избори, и местни избори. Местните избори, които се случиха през 2019 г. бяха вторите за нас. И втората турболенция за проекта. Те влияят винаги зле на проекта, защото той се прави с публични средства, които се отпускат по политически път. И съответно всякакви избори и всяко политическо движение пряко рефлектира върху него. Конкретно тази година ЕСК се оказа много удобна дъвка за дъвчене на политическо ниво. Защото от култура всеки разбира и всичко, и нищо. И много лесно можеш да спекулираш с тази материя. Особено когато идва за първи път в България този мащабен и много взискателен проект, който борави с висок бюджет, е изключително удобен, за да бъде по всякакъв начин манипулирано общественото мнение. Тези процеси се отразиха зле, но политическата спекулация все пак бе очаквана. Журито също знаеше, че ще имаме избори по време на годината на титлата. Бяхме говорили за много различни варианти за реакция, даже се шегувахме, че ще включим изборите като културно събитие в програмата. Бяхме подготвени за това, че ще има политически спекулации. Но това, за което не бяхме подготвени до такава степен, беше че общественото мнение ще се подаде толкова много на спекулациите и хората няма да застанат в защита на проекта, който все пак е важен за целия град. А ще поемат за чиста монета всички лъжи, на които бяха подложени. И ще започнат да атакуват по изключително мазохистичен и самоизяждащ начин проекта, който бе всъщност техния проект. Той трябваше да бъде защитен от целия град. Нито един човек от Матера не е казал и няма да каже една лоша дума за ЕСК, няма да атакува това, което работи за него. А тук, по изключително канибалистичен начин, се самоизяде обществото, поддавайки се на политически евтини манипулации, зверски лъжи и спекулации.

Виктор Янков: Според мен видяхме друг феномен – как ЕСК повлия на политическия живот в града. Миналия месец имаше заседание на комисията по култура в Брюксел към Европейския парламент, на който се разискваше по принцип проекта, не само Пловдив 2019. Пловдив беше даден за пример за град, който не е успял да направи гражданска програма. Но и град, който може би страда от хомофобия. Видяхме как едни локални политически играчи, които рядко излизат дори в национален ефир, в един момент благодарение на прожекторите на ЕСК, влязоха в международен медиен обмен. Влязоха в Гардиън например. Това няма как да се повтори. И слава богу, явно сме видими – защото често се питаме видими ли сме, разбра ли някой за Пловдив 2019. Ами да, този проект се гледа и извън нашия ареал. Така че и ние повлияхме на политическия живот много. Дори хората, които предизвикаха тази турболенция, не осъзнаваха видимостта, която проектът дава на всяка една дума, която се каже тук. Имаше подхвърляния, че едва ли не статията в Гардиън е поръчкова. Но и да не забравяме все пак, че ние сме единствената държава, която обвини Роджър Уотърс в това, че е платен от най-голямата партийно представена група за това, че е написал „Оставка” на стадион „Васил Левски”. Така че няма нещо, което може да ни изуми, но въпреки всичко вижте, че накрая хората дойдоха на закриването, пляскаха, радваха се…

Да, някак всички бяха ЗАЕДНО миналата неделя, дори някои от най-сериозните критици на проекта…

С.К. Това може да се интерпретира по различни начини. Циничният е, че градът най-накрая е бил ЗАЕДНО, за да закрие Европейска столица на културата и да изпрати титлата някъде другаде. Но аз предпочитам да го приемам по по-позитивен начин заради това, че всички се умориха ужасно много от скандали, от негативни реакции и коментари, от отровата, която се изля в публичното пространство, и някак си имаха нужда от едно празненство, в което да отпуснат душите и най-сетне да се зарадват по абсолютно чистосърдечен начин на този проект. Предпочитам така да приемам тази заедност, която се постигна с предаването на титлата. За всички беше доста угнетително това, на което станахме свидетели в последната година. Имахме нужда от нещо положително.

Как ви издържаха нервите основно през тези 12 месеца?

В.Я. Трябва да кажем, че имаше силна подкрепа от много наши партньори, с които работим. Хора, които застанаха до нас, било то публично, било то в лични разговори. Хора, които следяха проекта, могат да си представят мащаба му, застанаха зад него. Вие също бяхте едни от тези хора. На закриването дойде директорът на Британски съвет в България Любов Костова и каза „Аз го наблюдавам този процес като човек, който прави култура в последните десетилетия, и мога да кажа, че вие го организирахте, както трябва”.

С.К. Реакцията и на колегите от другите Европейски столици на културата беше голяма подкрепа. Абсолютно всички реагираха позитивно. И вътре в екипа се получи една енергия, която също ни крепеше – станахме нещо като група за психологическа взаимопомощ.

В.Я. Бяхме като на Източния фронт (смее се)…

Кога всички ще осъзнаят и ще почувстват ефекта от Европейска столица на културата, ще разберат какво е донесъл този проект на Пловдив?

С.К. Има хора, които няма да оценят ефекта този проект. Това е сигурно. Някои хора имат изградена съпротива и никога, при никакви обстоятелства няма да оценят ефектите на ЕСК. И няма смисъл там да се правят повече усилия от тези, които са направени. 2-3 години е срокът, който се дава по правилата на Европейските столици на културата, когато проектът се преосмисля. 10 години е оптималният срок, в който, ако все още има воля, има енергия, има интерес, вече наистина реално започва да се уталожва този ефект. Иначе когато дойде моментът за кандидатстване на следващия български град след седем години, ще дойде и етапа на сравнението. Това ще връща хората неизбежно назад.

В.Я. Аз си представям, че още като се запролети, хората ще започнат да се сещат за нещата. Но като се събудят и си кажат „Къде да ходим този уикенд, то няма нищо?”…

Каква е рецептата за тази устойчивост, за която всички говорим? Какво трябва да се случи от тук насетне?

С.К. Да продължи да се инвестира в култура много съзнателно. Това е много важно. Да се инвестира не само бюджетно, но и административен и организационен ресурс в култура. Култура се прави с много енергия, с много упорство, с много средства, с много талант, с много труд. Това е, което показа Пловдив 2019. Това нещо трябва да продължи, за да има устойчивост от тук нататък и да продължи Пловдив да черпи ползи.

Кое е най-хубавото и най-важното нещо, което се случи през тези 12 месеца?

С.К. Важно беше, че се говори толкова много за култура. Ние можем да говорим много за това как сме променили идеята за култура, че това не е само забавление, че това е интелектуално преживяване, то е и участие, и усилие, и промяна.

Най-важното, което се случи беше програмата през тези последни 12 месеца. Защото за нас 2018г. беше много по-усилна от 2019 г. Миналата година беше усилна по отношение на скандалите. Цялата 2019 г. писах отговори на запитвания от всякакво естество – от общински съветници, от прокурори, от журналисти… Но действителната ми работа се случи преди тези последни 12 месеца. По време на тях най-важното бяха събитията и програмата. Те бяха основния приоритет. Но мисля, че никой от хората, които се изказват „вещо“ по отношение на Европейска столица на културата, не е гледал и три от тези събития. Те не видяха това, което се случва, а то беше най-важното. Всичко останало е второстепенно.

В.Я. Аз мисля, че Пловдив успя да стане малко по-космополитен тази година. Беше нормално като се разхождаш да чуеш поне три езика. Хората свикнаха да си говорят с чужденци, да виждат хора с фотоапарати, да срещат медийни екипи от други държави, артисти, по- различни хора. Което определено дава разлика.

А кои са големите пропуснати възможности?

В.Я. Можеше малко повече да го рекламираме проекта. Но с една уговорка, че ако застанеш от двете страни на монетата- да рекламираш публичен проект и да рекламираш частен или независим проект, само тогава можеш да оцениш разликата между двете неща. Регулациите, в които влизаш от гледна точка на реклама, са различни. Отношението на големите частни медии към един проект, който се спряга в публичното пространство като проект за десетки милиони, е по-скоро като към корпорация, отколкото като към културен проект. Това набиване в очите, което може да си позволи един фестивал, задвижван от неправителствена организация в партньорствата си с медии или частни спонсори е много по-различно, много по-гъвкаво, отколкото един публичен проект. Но все пак не се сещам за друг публичен проект в България, който е изградил такава визуална идентичност, такъв дизайн, такова лого, такава комуникация. Много бързо ги забравяме новините, че Пловдив спечели награда за най-добрия сайт на културно събитие в България в конкуренцията на частни организации. Това, че нещата са станали, че изглеждат добре, ги приемаме за даденост. От всичките клевети аз се учудвам, че нито един човек от рекламния сектор не каза „Браво”, че работите с малко локално графично студио. Това остава. Студио „Пункт” разшириха дейността си, натрупаха допълнителен опит, а проектът ще им даде видимост извън България. Има такива важни ключови решения, които не са били лесни, за които е важно да се подчертават и повтарят постоянно.

С.К. Много хора пропуснаха да се забавляват, да отпразнуват Европейска столица на културата. Това нещо няма да се повтори. Пловдив никога повече няма да има този звезден момент и за много хора това бе единствена възможност, която изпуснаха, вперени в собственото си его и в желанието си непременно да произведат скандал. Пропуснаха да го отпразнуват и да му се зарадват.

Защо 20 години по-късно не се състоя Металика в Пловдив? Този въпрос много ме гложди. Защо София Мюзик Ентърпрайсис не се постараха да докарат бандата отново тук?

С.К. В кръга на шегата имаше шанс някой да каже – такава липса на въображение проявявате, че пак Металика докарахте (смее се). Има съвсем обективни причини да няма концерт на Металика през 2019г. Те са и от бюджетно, и от инфраструктурно естество. Това нямаше как да се случи на сцената на Hills of rock. Нямахме и такъв бюджет. Бюджетът за концерта на Металика е колкото бюджета на целия фестивал за трите години. Но като говорим за бюджет и цялостна картинка… Никой не се замисля, но Европейска столица на културата Пловдив 2019 е реализирана с по-малко от 19 милиона лева публично финансиране, а не с планираните 35 милиона лева. Това е хубаво да се има предвид. Всички тези новини, които излизат по медиите, че проектът струва 34 милиона лева, са пълни глупости. 16 454 560 лв. е тоталният ни бюджет за реализация на проекта, изчислен към края на 2019 година, като този бюджет е буквално със зъби и нокти отвоюван година за година и включва и привлечените от нас средства от международни организации, и частните спонсорства. Ние сме работили без това дългосрочно планиране, което е необходимо за един такъв проект. Работили сме в тотална финансова неизвестност. За да планира човек големи тежки събития, трябва да има ясен и голям бюджет. Ние сме планирали финансово на тъмно. И проектът е изпълнен с малко по-малко от половината от предварително планирания бюджет. Говоря само за съдържание, без да намесвам никаква инфраструктура. Освен това, като сме започнали с разбулването на митове, 3 милиона струва не просто откриването, а всичко – сцените в Капана, на площада, в Градската градина, кулата, всичките ограждения, шатри, цялата логистика за един доста дълъг уикенд, наситен догоре със събития, в които основна и единствена роля са имали не някой друг, а пловдивските артисти и много наши партньори и приятели от региона около Пловдив. Списъкът с изпълнители е много дълъг и публичен, може винаги да се свери. Ние не сме наемали готови продукции от чужбина, както сториха нашите колеги от Матера. Ние изработихме всичко тук с местни изпълнители. И трета голяма заблуда, свързана с финансите, е че закриването струва 50 хиляди лева. Толкова бяха предварително планираните средства. Но закриването на Пловдив 2019 струва 83 хиляди лева само на фондация „Пловдив 2019“ без да броим разходите, поети от Държавна опера – Пловдив и Общината. Хубаво е, като се говори толкова много за пари, да се знае, че всичко има цена. И че никой не се обогатява лично. Културата струва пари. При все това реалният бюджет на Пловдив с публичните средства, които цитирам, ни нарежда на второ място след Пафос като най-евтина Европейска столица на културата.

В.Я. Има още нещо, което ние повтаряме, но някак си не успява да се запомни. Че цялата програма е направена на принципа на отворените покани по Закона за обществените поръчки. Което също е безпрецедентно за Европейски столици на културата. Това, което във всяка една цивилизована държава в ЕС се случва, е изкуството да не подлежи на същата нормативна база, на която подлежи строителството.

Матера имаше ли отворени покани?

В.Я. Не. До 70 хиляди евро те можеха да разплащат директно на изпълнител.

С.К. При Матера няма нито един публичен документ, който да разкрива бюджетите им или обществените поръчки. Вижте сайта им. Докато при нас, по-голяма част от пловдивските медии, вместо да се зарадват, какво се случва в града, си прекараха времето в „профил на купувача”. Имаме статистика и това е най-посещаваната секция в сайта ни. Те не влязоха в „събития“, „календар“ или „програма“. Правеха се заглавия от „профил на купувача”, докато в този момент например текат 20 събития и календара буквално свети.

В.Я. Всяко сравнение с Матера е добре да се прави рационално, както ние винаги сме се отнасяли приятелски и партньорски към тях. В нито един момент не сме били конкуренти двата града. Но е добре всеки път, когато се правят референции, да се слагат двете цифри една до друга – 50 милиона евро за Матера и има няма 8 за Пловдив. Тук отново говорим само за програма, а не за инфраструктура. Да не забравяме, че президентът на Италия в новогодишното си слово спомена Матера Европейска столица на културата като добър пример за това как Южна Италия се развива.

С.К. На откриването на Матера цялото им правителство, министър-председател, президент, бивш и настоящ кмет, бяха абсолютно обединени в това колко добро нещо се случва в Матера. И при тези обстоятелства няма как нито един гражданин на Матера или Италия да каже нещо лошо за този проект.

В.Я. Това е доказателство за много ниско ниво на национални комплекси. Защото за тях е щастие, че се случва нещо в Матера, а не във Флоренция, Рим или Милано. Държава, която няма нужда тепърва да си показва лицето и някой в Европа да вижда италианщината. Докато ние се чудим кое е по-добре – да гледаме Рембранд в Пловдив или да покажем българщината навън. За мен това е най-големият въпрос, който в публичното пространство ще продължи да накланя везните за един такъв голям проект – какво предпочитаме?

В крайна сметка беше ли национален приоритет Пловдив 2019?

С.К. Не. Европейска столица на културата за съжаление не се припозна като национален приоритет. Остана си пловдивски проект. Пловдив е доста добре сред Европейските столици на културата на международно ниво, но тотално неразбран и без какъвто и да било интерес на национално ниво. Говоря като медии и институции, не като публики.

В.Я. Просто все още със снизхождение се гледа на културните проекти. Дори спортните са по-важни, ако сложим този паралел – националните телевизии ще продължават да имат в централните си новини минимум десет минути за някакви регионални отбори как са играли пред 20 човека и как е свършил мача, но в национални новини да видиш културно събитие все още не се случва. Много хора, които са извън сектора на културата, се шокираха, че толкова голяма инвестиция се прави в културно събитие. Продължават схващането, че това е нещо евтино и хората трябва безплатно да го гледат. Към септември месец обаче сме преброили 120 хиляди души, които са си купили билет за културно събитие в Пловдив. Ако го погледнем най-профански това значи един областен град да отиде на опера, целия.

Има ли тази година неща, които се направиха и случиха в Пловдив, които трябва да бъдат видени навън? Кой трябва да поеме ангажимента оттук насетне качествените продукции на театъра и операта например, или изложбите на Кольо Карамфилов и Българското съвременно изкуство, да бъдат видени навън?

В.Я.Изключително важно е. Никой няма опит в България такива големи неща да се изнасят. Има много пътуващи изложби, много от българските културни институти в чужбина правят културно съдържание, но не в мащаба, в който видяхме тук от страна на културните институти от други държави. Полската изложба например. Това е разделено като ангажимент между Министерството на културата и Министерството на външните работи. Така го правят в Полша. Но тук говорим за национален приоритет. Следващите въпроси дали културата ще стане национален приоритет и тук, как ще се промотира навън и дали цели да събере българската диаспора около нещо, което се е случило в Пловдив например, или искаш да го покажеш на друга публика. Не слагам везната кое е по-важното. Но ако се замислите, колко фолк концерта са се случили в чужбина в последните години, при пълни зали в Берлин или в Лондон. Защо тогава не може да се покаже Одисей или изложбата на Кольо Карамфилов. Истината е, че трябват пари и организация. Но мисля, че дори никой не е сметнал, колко ще струва.

снимка: Виолета Динчева