
Сега е моментът общината да докаже, че това не е просто бюрократично упражнение, а стъпка към по-чиста и по-справедлива градска среда
Конкретната рамка, с която управата на града под тепетата иска да въведе зоните с ниски емисии (ЗНЕ), вече е очертана. (Град под забрана: Пловдив въвежда зони с ниски емисии. Кого ще засегнат?) Предстои днес, на първото си заседание след лятната ваканция, общинските съветници да я гласуват. Обществените консултации по проекта за наредба показаха, че темата не е периферна, а засяга пряко жителите, бизнеса и неправителствения сектор.(Какво мислят пловдивчани за зоните с ниски емисии). Внесени бяха общо 30 предложения, от които около 18 са приети. Зад тези числа стои по-дълбока тенденция – готовността на местната администрация да влезе в реален диалог и да интегрира различни гледни точки.
Гражданите искат яснота, а не лозунги
Най-активни се оказаха гражданите и гражданските организации. Техните предложения не звучат като абстрактни декларации за „по-чист въздух“, а като конкретни технически уточнения: как ще се класифицират моторните превозни средства, как ще се прилагат ограниченията във времето и пространството, и какви дефиниции ще се използват. Това е знак, че обществената енергия в Пловдив е зряла – хората настояват за приложимост и точност, а не за кухи обещания. Общината е прочела и приела тези идеи, което подсказва, че нормативният текст ще бъде по-труден за „разпъване“ по тълкувания, а следователно и по-устойчив.
Бизнесът говори на езика на иновациите
Предложенията от фирмите в транспорта и екологията насочват вниманието към технологични решения. Автоматичното разпознаване на регистрационни номера, камерите за контрол и облекченията за електромобили са идеи, които показват, че бизнесът не гледа на ЗНЕ само като на ограничение, а и като на възможност. Ако тези мерки бъдат приложени адекватно, Пловдив може да се превърне в модел за умно управление на градската мобилност с баланс между контрол и стимулиране на нови технологии.
Администрацията показва, че мисли в перспектива
От страна на общинските експерти идват предложения, които говорят за системен подход: ясни правила за санкции, мониторинг на замърсяването, рехабилитация на инфраструктурата, повече зелени площи. Тези допълнения са важни, защото показват разбиране, че ЗНЕ не са изолирана мярка, а част от по-широка градска политика. Ако санкцията се възприема само като наказание, тя лесно може да се обезсмисли, но ако е свързана с мониторинг и конкретни подобрения на средата, обществото по-лесно ще я приеме.
Екологичните НПО настояват за по-амбициозни цели
Неправителствените организации очаквано изискват по-строги стандарти. Те поставят и друг ключов акцент – обществената информираност. Ако хората не разбират защо ЗНЕ съществуват и какви ползи носят, мерките рискуват да бъдат възприети като „поредната забрана“. Приемането на част от тези предложения е знак, че администрацията поне частично се вслушва в гласа на активните екологични общности.
Между ограниченията и стимулите
Каква голяма картина показва това обсъждане? От приетите предложения личи стремежът да се намери баланс между строгост и гъвкавост. От една страна това са по-точни параметри, разширени зони и модерни системи за контрол. От друга – стимули за нискоемисионни автомобили и идеи за компенсаторни механизми. При реално осъществяване това е зрял подход, който показва, че въвеждането на ЗНЕ не е просто административна мярка, а социален договор между граждани, бизнес и институции.
Ще има ли воля за прилагане?
Истинският тест обаче тепърва предстои. Наредбата, дори и усъвършенствана, е само хартия. Въпросът е дали общината ще има капацитет и политическа воля да я прилага последователно. В българската практика често виждаме добре написани документи, които се превръщат в мъртвородени. Ако и в Пловдив стане така, общественото доверие ще се срине, а ЗНЕ ще бъдат заклеймени като „поредната мода“.
При успешно превръщане на тази наредба в работещ инструмент, градът може да даде пример на останалите общини. Приетите предложения сочат желание за баланс, за диалог и за модерни решения. Сега е моментът общината да докаже, че това не е просто бюрократично упражнение, а стъпка към по-чиста и по-справедлива градска среда, иначе ще е поредният „стратегически документ“ за усвояване на средства.





Зоните с ниски емисии са симулация на дейност на общинарите. Значи не можем да решим проблема кардинално, примерно със строг контрол при годишните технически прегледи, реконструкция на уличната мрежа, та да се свърши с ужасните задръствания, и тогава просто смачкваме по-бедните граждани и си решаваме нещата. Центърът остава за богатите. Само да вметна, не съм засегнат от мерките. Възмутен съм.
Първо да спрат манго джеритата да горят боклуци и гуми, не да тормозят хората , които си плащата данъците. От родпската яка като заплят кюмбетата сико идва към Пловдив, като сложим и КЦМто и презастрояването, рязането на дървета и зелени площи
Живеех с диабeт 8 години и мечтаех за ноpмален живот всеки ден. Днес съм без лекapства, нивото на захарта е идеалнo. Това е чудo, което се превърна в реалнoст за мен-и може да се случи с вас, но само това лекapствo ми пoмогна: – https://da.gd/bion