„Каръкът, пичове, е болест, неизличима”
Един от най-очакваните български филми за годината "Каръци" вече е по кината. Черно-бялата прожекция предоставя една не толкова непозната реалност на българската младеж. История за малкото градче, за трудностите по пътя към избавлението, за породилите се мечти и изоставените надежди. За съмненията, успеха и неуспеха и намирането на собствено място под това небе.
Режисьор и сценарист на филма е Ивайло Христов, а актьорският състав е подбран прецизно. Част от него е Деан Донков, Ованес Торосян, Елена Телбис, Нено Илчев, Георги Гоцин и други млади, тъкмо набиращи сила актьори. Оператор е майсторът на камерата Емил Христов. Свързахме се точно с едно от младите попълнения, Дарий Чавдаров, за да ни разкаже малко повече за филма, през погледа както на артист, така и на обикновен човек. Ето и неговите отговори пред Паулина Гегова за КАПАНА.БГ.
-Дарий, какво е да си карък?
Мисля, че всеки от нас в определени моменти от живота си разбира какво е да си карък. Аз намирам нещо много чисто в това определение, защото според мен каръци са всички хора, които мечтаят да постигнат нещо в живота си, но късметът все още не им се усмихва. Това са хора, които търсят, работят за себе си. Каръците често падат в дупката, но полагат усилия да се измъкнат от нея. Много е хубаво да бъдеш карък. Това дава надежда, че рано или късно ще постигнеш нещо.
-Ти карък ли си?
Да! Не мисля, че съм свършил достатъчно работа, за да мога да не се нарека карък. Попитай ме пак след някоя друга година.
-Всъщност какво е посланието на филма?
Прекрасното в изкуството е, че е субективно. Всеки може да намери своя собствен смисъл. Това, че играя във филма не ми попречи да го гледам и като зрител. Посланието, което аз си виждам е, че колкото и сив да изглежда животът ни можем да намерим щастие… тук или другаде. Важното е да го гоним.
-Ти си завършил при Ивайло Христов. Как е да работиш с него, след като напуснеш Академията? Променя ли се отношението му към теб и останалите, вече бивши студенти?
Професорът никога не е бил човек, които слага бариера между себе си и студентите. Винаги е общувал в нас като с колеги. Разликата е в това, че след четири години се познаваме много добре, ние бързо разбираме какво иска от нас, а той ни има повече доверие.
-Как е в голямото кино?
По света разликата между голямо и малко кино е в бюджета. У нас всеки филм се прави за джобни пари. В България разликата е в успеха на филма, в това дали хората искат да влязат в салона и да го гледат. Затова много се радвам, че го наричаш „голямо“ кино. Прекрасно е да си част от филм, които постига големи успехи и който хората харесват…
Цялото интервю можете да прочетете в КАПАНА.БГ
