С теб сме, капитане
Иван Кирев
Днес гледах как едни фенове в Германия, почитатели на гигантския тим Макдебург, насочват играчите си към вратата с шарени картонени стрелки от трибуните. Тичаха от флагчето към центъра на противниковата врата с вибриращи от собствените им ръце картони. Бяха невероятни, себеотрицателни. Защо? С мисия! Техните футболисти не бяха вкарвали гол шест мача подред, а те им подсказваха къде се намира противниковата врата, ако са забравили. Смях се, превит на две. Чак ме болеше. После обаче ме заболя истински. Плаках. Със сълзи. След веселия старт на деня, той продължи гадно, ужасно. Докато се трудиш, забавляваш, опитваш се да твориш, да мислиш, да създаваш и дай боже съзидаваш, една информация те забива в земята. Така се случи, когато узнах, че Стилиян Петров страда от тежка форма на левкемия. Мамка му, това е нелогично, помислих си. Мъжът в българския футбол трябва да излезе на битка в най-важния си мач. По същото време, в което някои от „колегите“ му ще се хвалят с коли, жени, голи задници, татуси и прически, ще правят сръдни и ще се жалват от съдии. Докато другите искат да летят в Космоса от самочувствие без покритие, Стенли е стъпил здраво на земята, за да получи този неочакван шпагат като за червен картон от съдбата. Да, Стенли, ти си от онези земните. Не караш Ламборджини, не си на страниците по жълтата преса с поредния силикон под мишница в Син Сити. Просто защото си мъжкар, а не защото стана джентълмен на Острова (в нашите сърца ти винаги си бил джентълмен). Ти си силен и борбен, ти си истински капитан на кораба. Този кораб е твоето семейство и хилядите твои почитатели. Понякога българите сме гадно племе, но в такива каузи сме едно и ставаме велики. Всички сме зад теб и вярваме, че монетата ще се обърне откъм правилната страна. Само за 5 часа има група в твоя подкрепа с пожелание за бързо оздравяване от над 20 хиляди души.
А защо започнах със стрелките и мача от втора немска дивизия. Заради единството и вярата. Защото онези, стотина души на стадиона на Макдебург вярваха, че някой ще намери правия път. И тези, на които бе посветена цялата тази емоция и хореография, го разбраха-вкараха гол. Понякога единството води до победа, до голяма победа. Правият път е пред нас, а и сами можем да го начертаем, стига да знаем посоката и да я покажем с пръст… или стрелка. А посоката е една- Стилиян Петров и неговото оздравяване. Нека да се обединим, да покажем на Стилиян, че е важен за нас. Стенли, мъжките момчета никога не се предаваме! А ти си капитан на Лъвовете! Горе главата Стан, по силен си от болестта!
