mediacafe.bg
Обичам изкуството, винаги съм знаела, че то е хляб за много души, че то е светлина, за онези очи, които могат да го видят. Много пъти съм чувала, че някои са родени за него и ще умрат творейки. Има и доста нагледни примери, останали в миналото. Вървях към галерията и си мислех, дали България ще остави нова следа след себе си, дали новото поколение художници, различно от Майстора и Милев, ще бъдат и те дълбоко впечатляващи за много други, след смъртта си…(след смъртта си, защото нали уж художниците стават известни след като се споменат).
Изложба на Вълчан Петров в Градската художествена галерия в Пловдив от 8 – 15 януари.
Роден в Хисаря. Зад гърба му има вече множество участия на изложби, множество награди и признания, множество…множество… Роден е миналият век..1947. Бих могла да предположа и че дори е с остаряло мислене, човек от старата школа и не би могъл да ме впечатли особено. Поглеждам плаката му и виждам заглавието на изложбата „Светът на ангелите”.
Естествено е да си помисля „колко банално” пак ли религиозни теми ще засягаме?
Аз съм човек, който преди се възхищаваше на стари майстори, на хора изградили имената си и оставили дълбок пример след себе си, но именно – остарял. Очаквам да видя новаторство, нещо, от което да почерпя знания, да се възхитя. Влизам в залата и какво виждам, започваме с Автопортрет. Това е най – досадното ми нещо за гледане.
Може би едно от масовите по подразбиране изкуства – автопортретът! Защо? Защо някой би бил толкова голям егоист да сложи пред очите ми своят егоцентризъм. И все пак реших да влезна. Изведнъж отворих очите си, видях нещо интересно, няколко различни творби, които раздвижиха кръвта ми. Изведнъж видях красота.
Пъстри, изящни, детайлни, мисловни…
Бях озадачена. Имаше от всичко онова, което обичах да откривам в картините и още по красивото беше, че самите му багри издаваха настроение, сякаш и аз ставах част от изложбата, част от света на ангелите. Незная защо ме прониза толкова силно неговото изкуство. Ангелите му бяха впечатляващи и най – вече различни. Но издаваха същото свещено спокойствие и миротворие. Казах си „Ето че може да има хора от старата школа, които да успяеят да жегнат и младите..а не само своите връсници.“
Има защо да се посети тази изложба, има и защо да се посещават галерии!
И да, може би егоцентризмът има своето значение, в цялостното творчество на Вълчан Петров, а може би има в моето. Мисля, че осъзнах: Дори и на входа да те посрещнат с АЗ, има много повече зад него отколкото си представих при влизането си в галерията.
mediacafe.bg – Тони Димитрова
