След съдебното решение: Николай Пловдивски прави молитвено литийно шествие до Джамбаз тепе

Митрополитът ще полага днес основния камък за изграждането на параклис там, въпреки отменената кметска заповед за предварително изпълнение на ПУП на имота

Това че правото на свободно вероизповедание е конституционно гарантирано наред с другите основани граждански права, не означава че във всеки случай нуждата от обезпечаването му следва да бъде гарантирана чрез способите на предварителното изпълнение, отсече Административния съд

Молитвено литийно шествие ще поведе днес Николай Пловдивски от митрополията до имота на Джамбаз тепе, в който владиката иска да строи нов храм. Според анонса, митрополитът ще положи основния камък за изграждането на параклис в чест на Светите Архангели, в двора на новата сграда на Пловдивската света митрополия на ул. „Княз Церетелев“ № 27 в Стария град. „Призоваваме православните християни към духовна и молитвена подкрепа, и съучастие в това богоугодно начинание“, обръща се към миряните Николай Пловдивски.

Събитието, което обещава да е поредна показна демонстрация на главата на най-голямата епархия у нас, бе организирано и обявено часове след излизането на определението на Административен съд-Пловдив, с което бе отменена заповедта на кмета за допускане на предварително изпълнение за одобряване изменение на ПУП – ПРЗ и РУП на част от кв. 67 по плана на кв. „Старинна градска част“. Решението на Темида е в отговор на жалба на заинтересовани лица. Според тях разпореждането е немотивирано и незаконосъобразно. Жалбоподателите са посочили, че изложените в акта мотиви са формални, без да се съдържат конкретни фактически основания, които да налагат извода, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, ако се изчака влизането му в сила, респективно да бъдат засегнати и/или застрашени особено важни обществени интереси. Кметът на община Пловдив пък е настоял пред съда, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповед е законосъобразно, необходимо и правилно. И докато от общината се оплетоха тотално в опитите си да обясненят пред Под тепето какво налага издаването на тази безпрецедентна заповед миналата седмица,  състав на АС- Пловдив, с председател Петър Касабов, осъди кметството да заплати сумата от 310 лева, представляваща съдебни разноски за производството.

В определението на съда се подчертава, че за да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед, административният орган следва да  установи, че то се налага, за да се осигурят животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес.

„В конкретния случай, видно от заповедта, мотивите за издаване на разпореждането са следните: „Така допуснатото предварително изпълнение е заявено от страна на възложителя. Същият сочи наличие на обществен интерес, свързан с духовното развитие на жителите и гостите на гр. Пловдив. По-конкретно, касае за укрепване на духовността и ценностната система на изповядващите източноправославната религия. В допълнение към посоченото от възложителя …, разпореденото предварително изпълнение на настоящия индивидуален административен акт се налага от обстоятелството, че свободата на вероизповеданията и залягането на източноправославното вероизповедание като традиционно за Република България са заложени още в основния закон – Конституцията на Република България. Наред с това, сама по себе си източноправославната религия има своите дълбоки исторически корени в Република България. Всичко това предопределя необходимостта от изграждането на източноправославен храм, т.е. от развитието и разпространението на източноправославната религия и добродетелите и ценностите, които тя проповядва. Цели се също така затвърждаването и надграждането устоите на християнската религия в република България и гр. Пловдив, което несъмнено ще се отрази положително върху обществото. Именно такава е и целта на настоящата градоустройствена разработка – изграждането на място за проповядване и разпространение на тази религия. Това несъмнено води до извода, че настоящият индивидуален административен акт е с висока обществена (социална) и духовна значимост. А категорично здравето на човек включва и духовна страна, поради което се доказва необходимостта от опазване на здравето по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК. Накрая, местонахождението на така изработения проект за изменение на ПУП -ПРЗ и РУП явно е в унисон с цялостното културно-историческо и духовно развитие на гр. Пловдив.“

При така обсъдената фактическа и правна обстановка съдът намира, че разпореждането за предварително изпълнение е издадено от компетентен орган в предписаната от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие на материално правните норми и целта на закона”, се казва в определението на Административен съд- Пловдив.

В него магистратите подчертават, че не се откриват конкретните фактически обстоятелства, въз основа на които органът е приел, че е застрашен важен държавен или обществен интерес, респ. здравето на гражданите. „Посочената генерална цел за развитието и разпространението на източноправославната религия в Република България и добродетелите и ценностите, които тя проповядва, не е отнесена към спецификите на процесната разработка и особеностите на съответното населено място и/или регион, нито са отбелязани преки рискове и обстоятелства, които ще доведат или поне ще създадат непосредствена опасност от засягане на охранените от закона ценности, в случай че административния акт бъде изпълнен по общия процесуален ред”, се казва още в определението.

Ето какво още пише в съдебното решение:

„От съществено значение за законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение е да се разграничи преследваната от него цел и тази на административния акт. Без съмнение целта на предварителното изпълнение е различна от целта на градоустройственото планиране, поради което е недопустимо мотивиране на акта по чл. 60, ал. 1 АПК с постигане на целите на изменението на подробния устройствен план. Така описаните в разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК цели кореспондират с общите принципи и конституционни начела в реда на държавното управление на Република България, които са различни от необходимостта да се промени незабавно с издаване и съобщаването на административния акт досегашното фактическо положение. Каза се, тази промяна може да се разпореди с оглед охрана на значими държавни и обществени интереси, визирани в чл. 60, ал. 1 АПК, свързани с живота, здравето, сигурността на значителна маса хора или осуетяване изпълнението на конкретния индивидуален административен акт, което би обезсмислило издаването му. Утежняващата мярка следва да съдържа мотиви в подкрепа на защитимите по чл. 60, ал. 1 от АПК интереси, относими към всеки конкретен случай. Съдът намира, че такива индивидуални мотиви в случая не са изложени, което препятства, както съдебния контрол за законосъобразност на разпореждането, така и правото на защита на засегнатото лице. Без съмнение правдиви са доводите, че изграждането на място за проповядване и разпространение на християнската религия ще се отрази положително върху обществото, респ. ще закрепи и надгради устоите на вярата. Следва да бъде споделена и позицията, че наличието на функциониращи православни храмове в засегнатата територия не изключва необходимостта от изграждането на нови. Въпреки това тези обстоятелства не обосновават наличието на държавен или обществен интерес, който се нуждае от незабавна защита. От друга страна, това че правото на свободно вероизповедание е конституционно гарантирано наред с другите основани граждански права, не означава че във всеки случай нуждата от обезпечаването му следва да бъде гарантирана чрез способите на предварителното изпълнение. Такъв ефект ще бъде допустим и обоснован единствено в случаите на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на актовете по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, свързани пряко или косвено със задоволяване нуждите на вероизповеданията. Настоящия случай не е такъв.  Законодателят не е предвидил желания от възложителя и административния орган ефект като пряка последица от издаването на административния акт, поради което наличието на мотиви, кореспондиращи със спецификите на конкретния случай, се явява неотменима предпоставка за законосъобразността на издаденото разпореждане. Общото позоваване на интереса на държавата с оглед защита на гражданските права, който интерес е водещ във всички случаи, не представлява мотивираност на разпореждането по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК. Формалното позоваване на визираните в разпоредбата на чл. 60 от АПК предпоставки за допускане на предварително изпълнение на административния акт не освобождава органа от задължението да мотивира наличието на тези предпоставки като изложи конкретни фактически основания, така че да е възможно съдът да прецени дали е налице пряка и непосредствена заплаха за държавния интерес, живота и здравето на гражданите, дали е налице опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и съществува ли реална възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда.

Настоящият съдебен състав счита, че съобразените от административния орган факти  не обосновават наличието на нито една от релевантните предпоставки по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК за законосъобразността на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта. При това положение съдът намира, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповед № 200А-1543 от 12.08.2020 г. на заместник – кмет на община Пловдив не е съобразено със специалните изисквания на закона, поради което се явява незаконосъобразно, необосновано и подлежащо на отмяна”.