След 10 години: е-билет в автобусите на Пловдив остава мираж
Модернизацията на масовия градски транспорт пристигна няколко пъти пъти в града под тепетата, направи си снимки с управляващите и… си отиде
Преди точно 10 години, в Центъра за управление на трафика, управляващите показаха на пловдивските медии как ще изглежда бъдещето: модерна електронна система и е-абонаментни карти и билети. По усмивките им е видно посланието – сякаш след малко ще литнем към XXI век. Седнах за снимка за целите на демонстрацията при издаването на първия тестов екземпляр. (За спомен не ми го дадоха, като че ли още тогава са знаели какво ще се случи…)
На 4 февруари, 2016 г. Показаха визията на новите карти за градския транспорт. На снимката е запечатан този исторически момент: първата тестова е-карта. Символ на бъдещето, което така и не се случи. До нея – хора, техника, ентусиазъм.
От автобуса първоначално ще се продават само е-билети за еднократно пътуване
През тези 10 години четири пъти гилдията отразяваше как електронната система за таксуване в градски транспорт започва да работи, а-ха от утре…
Пътник №1 на Пловдив с е-карта 8 години по-късно
За последно беше през ноември 2024 г.
Десет години по-късно системата е все още в етап „презентация“.
В реалния живот шофьорите иска касова бележка от притежател на електронна карта, защото няма как да я провери. Върховна дигитализация – електронно плащане, доказвано на хартия. Иновация с аромат на соцканцелария.
10 години по-късно „модерната електронна система“ в пловдивския градски транспорт продължава да съществува основно като виртуален музеен експонат и повод за философски разговори с хулените ежедневно шофьори. Някъде между „имате ли касова бележка“ и „нямам с какво да ви проверя“ се изгуби идеята за 21-ви век.
„На пл. „Съединение“ стоят два паметника на обещаната модерност: мухлясалото устройство за зареждане на карти и покойната Лафка. До тях машина, която срещу заплащане показва колко силно удряш – единственото устройство, което работи честно. Не я пробвах. Имаше други две неща за ритане“, ми написа колегата, която преди 10 години направи снимката на корицата.
Такива са пейзажите около всички по-големи спирки в Древния и вечен, втори по големина, най-стар жив град в Европа. Днес – мухлясал терминал, призракът на Лафка и една машинка за боксиране, която поне работи и честно показва резултат: колкото си силен, толкова ти пише. За разлика от системата за таксуване, която 10 години показва нула. (Не качквам снимки на тях. Много пъти ги снимах през последната повече от петилетка, но те не стават по-красиви и работещи от снимане.)
Истината е изложена на открито в ръжда, прах и без последствия. Това не е технически проблем, а стабилен управленски стил: режеш ленти, снимаш се, забравяш. И за това ѝ трябва само една ръждясала ръка за потупване по рамото и един чек, издаден на хартия, за да ни напомни, че бъдещето винаги идва… за снимка.
Системата работи точно както е замислена – да не работи, но да е платена.
Градският транспорт в Пловдив не е просто нефункциониращ – той е дългогодишен паметник на безскрупулната корупция.
Поддържан с упоритост, достойна за нещо по-смислено. И ако някой наистина трябва да „поеме вината“, не е човекът от снимката на корицата, а тези, които 10 години по-късно още боксират гражданите, вместо системите, които са ни пробутали.
