Ръцете на колоса Карл Палмър блокираха след невероятен концерт в Синдикалния
Един от най-великите барабанисти закри Джаз вечерите с двучасово шоу
Домът на културата Борис Христов се измести с два сантиметра на юг. Явлението може би ще бъде забелязано от някои печен геодезист след умопомрачителния концерт на колоса Карл Палмър и бандата му, с който бе закрит фестивала Пловдивски джаз вечери. Един от най-великите барабанисти на всички времена така „би” ударната си секция, че масивната конструкция на Синдикалния се раздвижи. Солата му бяха като картечен откос, при който ръцете на свръх музиканта просто не се виждаха. Те се разтваряха в пространството от нечовешките движения на Палмър, които окото трудно може да улови. Това продължи цели два часа, а 63-годишният музикант свири до последен дъх. Ама наистина. Още преди последните си две композиции той не чувстваше китките си, но продължи, до дупка. Възрастта си казва своето, обясни преди поредното си умопомрачително соло великанът, масажирайки ту едната, ту другата си ръка.
Феновете му определиха онова, което видяха и чуха като нещо извън законите на физиката и природата. Особено импровизациите му, при които той свири с две палки с една ръка- остави едната на чинела си, за да я задвижи с другата с някаква невероятна техника, която сякаш не му костваше никакви усилия. В същото време изглеждаше като работа на най-бързата шевна машина на планетата.
Карл Палмър направи реверанс към пловдивската публика след онова измъкване на Ейша от Античния преди две седмици без бис. Той все едно каза „Като те искат хората, оставаш на сцената, каквото и да ти струва това”. В неговия случай- жестоко схващане на ръцете в областта на китките. На сцената в Синдикалния снощи големия Карл излезе с поредната си супер група. След Емерсън, Лейк& Палмър и Asia той отново е събрал в едно чутовни музиканти- китариста Пол Биелатович и басиста Саймън Фицпатрик. Младоците със сигурност са бъдещи богове. Двамата сами така запълваха сцената в солата си, че сякаш там имаше цяла рок група барабар с филхармония.
Невероятно е да си жив, каза след едно от парчетата си Палмър, което бе с такъв ритъм, че публиката се чудеше как музикантът е оцелял след края му. И припомни, че е свирил под тепетата само преди две седмици. Надявам се да се върна тук след още 14 дни, пожела си супер барабанистът.
Такава страст за музика, такова сърце, такава емоция. Нямаме думи. Все едно остави ръцете си тук, в Пловдив, безмълвни бяха след двучасовия хипер концерт меломаните.
