Проблемът на площад Централен не е временен, а постоянен

Площадът всъщност е най-голямото безсмислено и без функция пространство на града, което гони хората – пешеходци, велосипедисти и др. – от него

Освен некачествено изпълнение, проблемът на площада е и некачественото му проектиране

„Виенското колело“ на площад „Централен“ предизвика куп полемики в последните седмици. Там ли му е мястото – или не. Хубаво ли е – или не. Добре ли е, че не се разшири като лунапарк – или не.

Конкретният казус не е толкова важен, тъй като ще го забравим след няколко седмици, когато Виенското колело вече го няма и който е искал да се снима, вози и радва, ще се снимал, возил и радвал, но площадът ще си е пак там. Спорният временен обект ще си е заминал, но постоянният площад ще си е на същото място.

И проблемът е именно в площада – а не в който и да е временен обект, който ще бъде там и ще се премахне.

На първо време – и най-повърхностно – може да погледнем на самото материално състояние на обекта. Веднага след поставянето на Виенското колело се появиха коментари от противници на атракцията, че вече имало увреждания по площада. Дори това да е така в случая, контекстът на голямата картина прави уврежданията от Виенското колело незначителни. Предходната временна атракция – ледената пързалка – също остави поражения, които не предизвикаха полемики.

По-сериозният проблем е, че дори от най-безобидното функциониране в градска среда, площадът се руши. Будни граждани вече информираха за множеството потрошени керамични седалки по целия „Централен“. Вече има много счупени плочи – предимно по капаците на шахтите за подземната инфраструктура. На места те се смениха с гранитни плочи с по-малък растер, но дори по-здрави, те изглеждат изключително грозно. Друг проблем се появява и при всеки по-сериозен дъжд с неравни места на някои части от площада – едно от местата, където постоянно се образува голяма локва е до паркинга между хотел Тримонциум и партийния дом.

Още по-големият въпрос от некачественото изпълнение е бездарното проектиране на пространството. С изключение на зоната около археологията на Западните пропилеи, площадът всъщност е най-голямото безсмислено пространство на Пловдив. При това точно в центъра на града.

Видим проблем в България, в това число и в Пловдив, е пълното безсилие на проектантите на публични пространства (обикновено анонимни хора), да създадат смисъл в големите публични пространства. Някакви идеи хрумват в близост около сградите, около парковете и други места по границите, но центъра на тези широки площади винаги е една безсмислена урбанистична дупка.

В по-малък мащаб подобен пример е пространството около Епископската базилика – или по-точно пространството пред католическото училище „Св. Андрей“ – по-късно Малчика, днес Райфайзен банк. Ако зоната непосредствено около самата Базилика, пред Католическата църква и зад спирката е интересна, то в средата остава един напълно безсмислен триъгълник без никаква функция и смисъл, освен просто да е там. Няма никаква причина човек да бъде там.

По-същия начин, но в гигантски мащаб, е площад „Централен“. Зоната непосредствено около парка е интересна – има плавен преход към парка, различните фонтани се приемат добре от малки и големи, археологията е атрактивна и достъпна за посещение (макар и без нито една информационна табела какви всъщност са тези камъни). Целият останал площад обаче е напълно безсмислен. Събития – изключения като наскоро миналия „Пловдив чете“ или изборите през 3-4 месеца, на които се появява някоя друга партийна шатра само доказват безсмислието на едно такова огромно пространство в 90% от годината.

Специално идващото лято и следващите три месеца жеги в Пловдив ще ни припомнят още по-добре това. Площадът се избягва, всеки се чуди как да го заобиколи, защото в огромния пек е не само неприятно, а за много хора и опасно да се преминава по него. Да, вече плочите не са счупени и грозни, както бяха в последните 40 години, но какво от това – отново имаме един гигантски плац, на който никога отново няма да има партийни манифестации, няма да има концерти, няма нищо.

Сред големите абсурди е и постоянното свиркане на трудноподвижните служители на Общинска охрана, които се карат на някоя млада дама или дете, дръзнало да премине през празния площад на велосипед. Така освен, че това е най-голямото пространство в града, което е неприятно за пешеходци през голяма част от годината, то е и най-голямото пространство в града, което е забранено за велосипедисти.

А как може да бъде? Този огромен площад да бъде ангажиран с някаква функция. Или поне да се направят условията там да има нещо. Един жив град не търпи да няма нищо – затова се появяват и пързалката, и виенското колело, и хорото, и Пловдив чете. Но един добре проектиран площад – или публично пространство – е пълен, ако не постоянно, то максимално често. Да е достъпен за всички.

Площадът е огромен и няма проблем да се отдели пространство за велосипедисти (ако изобщо трябва да се „отделя“), които искат да идат към бул. „Иван Вазов“, към „Гладстон“ или към парка. Да има място за родители с деца, деца на различни възрасти, които да си играят, да изпълват площада с живот. Всичко това би могло да се случи, ако площадът се проектира не анонимно, не зад гърба на хората, не на инженеринг и по обичайните други канали. А след това вече можем да говорим и за естетиката, която също е проблем. Но за всичко това, сякаш вече е късно.

В момента постланото с еднакви плочи огромно пространство не помага за нито едно от тези неща. А то е там за постоянно. Временните намеси – добри или лоши – няма да променят това.