Пожарът в кино Космос беше въпрос на време

Дългото мотаене между различни интереси доведе до забравата и запустяването

Ще се прави – няма да се прави. Ще има конкурс – няма да има конкурс. Има пари – няма пари. Ще зачитаме конкурса – няма да зачитаме конкурса.

За щастие всички тези неуточнени позиции от властимащите, които могат да вземат решение за кино Космос, не са фатални. Засега. Пожарът не беше толкова страшен, колкото в случая с Тютюневите складове. Сградата, конструкцията е здрава. Но докога?

Пожарът беше въпрос на време. Струпани боклуци, сравнително лесен достъп, пълна безстопанственост от страна на стопанина – Община Пловдив. Разпространената версия – младежи разбили вратата и запалили огън вътре – ми се струва, дори вярна, като слабо оправдателна. В действителност не е нужно нищо да се разбива – за толкова години в сградата не беше нужно да се разбива нищо, за да се влезе. Или поне така се говори, де.

Липсата на най-елементарна грижа правеше това действително възможно. Разбити прозорци, оставени лесни за достъп входове и прочее – всичко това, с ясно съзнание и без никаква грижа от общината.

Силно ме съмнява и версията в другата крайност – или поне, също ми се струва безперспективна. Че схемата е идентична с „подпалените от клошар складове“. Ако складовете се палят поради смес от строителни разрешителни, културни ценности и прочее, то кино Космос не е нито паметник на културата, нито е частна собственост, ограничена по някакъв начин от някого. Ако общината реши да събаря сградата, за да прави нещо друго, то няма да се нуждае от пожар.

В крайна сметка, според мен, тук става дума за едно дълго, почти безкрайно мотане. И една изоставена такава сграда, с, или без интереси, рано или късно ще пострада. И за това мотане – причина (а не конкретен повод) за пожара – са виновни всички в историята. Виновни са общинската администрация в цялост (без да отричаме единични лица или структури, които се опитват да направят нещо). Виновни са всички каращи се от всички страни архитектурни студиа – започвайки от тези, които „държат“ авторските права (без да отричаме законното им право да имат претенции).

Виновни сме и останалите – като общество, които не досаждахме и нападахме тези, с чието безхаберие и алчност киното гниеше и чакаше този очакван пожар.

Добрата новина е, че киното е добре. Темата отново е в центъра на вниманието. Част от местната власт, най-вече в лицето на културния отдел и зам.-кметът Пламен Панов, поне на думи, поддържат и се опитват да движат темата. Лошото е, че това може би няма да е достатъчно. Шансовете нещо в мисленето на по-високо ниво да се промени, са малки. Общината на по-високо ниво продължава да неглижира темата, дори опитвайки се да отклони средства, заложени за киното – дали в опит да отрече постижения на предходната управа или не, не е ясно. Което е странно, предвид, че и предходната управа упорито правеше спънки, когато имаше реален шанс киното да се реализира, при това със самофинансиращ се проект на „Колектив Кино Космос“, с минимална тежест върху градския бюджет.

Малко иронично, едва ли свързано по някакъв начин, но шеговито от гледна точка на историята, тъкмо днес един друг знаков (макар и много по-малък) проект на арх. Шинков, също е под опасност. Премахнат, без яснота за бъдещето му, е един прекрасен заслон на спирка от архитекта в София. Дали софиянци ще си спасят спирката, а ние киното, а всички – културното наследство? Зависи от нас, зависи от архитектите, които трябва да се помиряват, да си преглъщат егото или личните финансови интереси, зависи и от властта, която, понякога, е достатъчно просто да не пречи. Време за губене няма.