Пловдивчани обжалват ОУП пред областния управител

Пловдивчани ще сезират областния управител за приетия тази седмица нов Общ устройствен план на града. Според експертна юридическа оценка на прависти, работещи предимно със ЗУТ, споделена с „Под тепето“ от ландшафтния архитект Станимир Шаламанов, промените са незаконосъобразни. Именно на тази база граждани ще се обърнат към областния управител, който да върне решението на Общинския съвет.

Основните точки, на които стъпва юридическото становище, са свързани с промяната във функцията на част от парк „Отдих и култура“ от такъв за озеленяване в зона за рекреация и спорт. Промяната на територия, която досега е била за паркове в друга, е в противоречие със ЗУТ и конкретно чл. 62а, ал. 1, пишат юристите. Те описват и конкретно казуса с разминаването между Подробния устройствен план на имота и всички съществуващи досега Общи устройствени планове на Пловдив, които определят имота за зеленина.

Законът е категоричен, че по-висока тежест има планът от по-горна степен, тоест ОУП, въпреки че вчера главният архитект Димитър Ахрянов заяви точно обратното.

Прочетете цялото становище в следващите редове:

КОМЕНТАРИ ПО СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ПРЕДВИЖДАНИЯТА НА ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН И ПОДРОБЕН УСТРОЙСТВЕН ПЛАН СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

И по приложението на чл. 62а от ЗУТ

Съгласно чл. Чл. 103, ал. 1 от ЗУТ, Устройствените планове са:

1. общи устройствени планове /ОУП/;

2. подробни устройствени планове /ПУП/.

Съгласно ал. 2, Общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана.

Съгласно ал. 3, Подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана.

Съгласно ал. 4, в сега действащата му редакция, Всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка,

а според първоначалната му редакция, действала до 2012г., Всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на устройствените схеми и планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка.

Съгласно Чл. 104. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Общите устройствени планове са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища. Предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове.

Това означава, че всеки ПУП следва да е съобразен с предвижданията на ОУП, а не обратното, тъй като устройственият план от по-горна степен е ОУП-а, а не ПУП-а.

С оглед на това, всички ПУП-ове следва да са съобразени с предвижданията на ОУП-а, приет през 2007г., като онези ПУП-ове, които са били действащи към датата на приемане на ОУП, но му противоречат, следва да се считат отменени с влизането в сила на ОУП-а, който предвижда друго предназначение на територията. В тези случаи, за съответните имоти следва да се процедират нови ПУП-ове, съобразени с предвижданията на новия ОУП.

Ако при приемането на нов ОУП или на негово изменение, е следвало да се запази действието на определен ПУП, то в проекта за ОУП е следвало за съответния имот да се предвиди зона или територия, съответстваща на предвижданията на съответния ПУП, който се цели да бъде запазен. Ако това не е направено в предвижданията на ОУП-а, а в него е предвидена друга зона или територия, в която попада съответният имот, то съответният ПУП автоматично губи правното си действие, тъй като ще противоречи на предвижданията на ОУП-а, като план от по-горна степен. В този случай, преди извършването на каквито и да било действия в съответния имот, е необходимо одобряването на нов ПУП, който да съответства на новите предвиждания на ОУП.

След като съответният ПУП, действал преди одобряването на ОУП-а от 2007г., е загубил правно действие поради противоречие с предвижданията на ОУП-а, той не може да бъде основание за предвижданията на последващите изменения на ОУП-а, включително и на това, което се процедира понастоящем, включително и при условията на чл. 103а, ал. 1 от ЗУТ. Това е така, тъй като според текста на тази норма, в проекта за общ устройствен план се съобразяват предвижданията на заварените подробни устройствени планове, одобрени до датата на издаването на разрешенията по чл. 124, но ако съответен ПУП, одобрен преди приемането на ОУП-а от 2007г., противоречи на този ОУП, неговите предвиждания не могат да бъдат съобразявани при изработването на новия проект за изменение на ОУП, тъй като този ПУП е загубил правно действие още при приемането на ОУП-а през 2007г., поради противоречието му с предвижданията на този ОУП.

Следователно, преценката за допустимостта на изменение на устройствени зони и територии, което се прави с настоящия проект за ОУП, следва да се прави само спрямо досегашните предвиждания на ОУП, както и спрямо предвижданията на онези ПУП-ове, които не противоречат на предвижданията на сега действащия ОУП, тъй като всички ПУП-ове, които противоречат на предвижданията на ОУП-а от 2007г., са загубили правно действие още през 2007г.

Във всички случаи, независимо дали се отнася до изменение на ПУП, или на ОУП, задължително следва да се съблюдава и ограничението, въведено с императивната разпоредба на чл. 62а, ал. 1 от ЗУТ, според който „Не може да се променя предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове“. Изключение от това е предвидено в ал. 2, според която  Не може да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, освен на части от тях за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.

Тази забрана се прилага при процедури по изменение както на ПУП, така и на ОУП, тъй като нормата систематично се намира в общите правила на ЗУТ, а не само в раздел, регламентиращ един от двата вида устройствени планове; препраща към предвижданията на „устройствените планове“, които сами по себе си биват и двата вида – и ПУП, и ОУП; и забранява промяна на предназначението на съществуващи озеленени площи, която принципно е възможно да се извърши както с ПУП, така и с ОУП.

Предвид на това, предназначението на съществуващи озеленени площи, които са предвидени като такива съгласно действащия ОУП, не може да бъде променяно, включително и с проект за изменение на ОУП, поради изричната и императивна забрана на чл. 62а, ал. 1 от ЗУТ. Такава промяна е недопустима дори и с доводи за привеждане на съответни имоти в съответствие с предвижданията на действащ ПУП, одобрен преди приемането на ОУП-а от 2007г., ако този ПУП, на който се позовава промяната, е загубил правното си действие поради противоречие на предвижданията му с предвижданията на ОУП-а, одобрен през 2007г.