Певицата Йоана НЕ игра в Библиотеката
Звездата предизвика буря от емоции в новия моноспектакъл на Радослав Гизгинджиев
Това чай ли е! Няма ли кой да даде уиски на тези хора, сля се с хората по масите по време на представлението тя
Аня Петрова
„Как тревожно е да си жена” е написала Блага Димитрова през двадесети век. Сега, в двадесет и първи, нищо не се е променило и още си седи тревожно да си от слабия пол. Певицата Йоана Захариева застана на сцената в Библиотеката и прочете дневника си, написан от Радослав Гизгинджиев. Няма да играя, повтаряше тя от сцената. Защото всички играели. Наистина приличаше повече на приятелката, с която си излязла на кафе да си побъбрите, отколкото на певицата и актриса, която си мечтал да видиш на живо. Слезе при публиката и си говореше с всички – „Какво пиете? Това чай ли е, бе? Господи, няма ли кой да даде уиски на тези хора?”. При вида на човек с голям фотоапарат реакцията й беше да му извика да я снима с момиче, което кротко си допиваше чашката. Така спечели сърцата на всички в рамките на две минути.
Тя наистина не играеше. Разказа историята не на всички, но на деветдесет процента от жените в публиката. Хубава жена, с добра работа и с език по-остър от нож. Все още е табу жените да говорят по този начин, но думата секс и вибратор бяха неотлъчна част от репертоара й. Шегите й разсмяха всеки, но тъгата й беше по-силна. Гневна бе, че нещо такова като любов може да те разруши. Липсата на вяра и надежда, проблемите в детството, които са повлияли на всичко това. Мъжете, за какво са ти те, като можеш да си вземеш „магическа пръчка”? Те са онези, за които разказваш и те е срам да гледаш хората в очите докато говориш, затова се обръщаш с гръб към публиката. Те са онези, чието име викаш в края на пиесата и ги търсиш с поглед в тълпата. Истинската любов съществува и тя ни убеди в това. Може да не искаш, може да те е страх, но тя е някъде там и те чака. Седи пред витрината и си оправя кичура, за да е красива щом я видиш, каза от сцената Йоана.
Мога цял ден да я гледам и да плача, каза момиче пред Библиотеката след края на спектакъла. Същото това момиче седеше с ръце на лицето си през цялата постановка. Хората казват, че щом плачеш с глас е за внимание, а ако кротичко и тихо пускаш сълзи е защото е неудържимо и идва от вътре. Така седеше и тя на масата си – с чай пред нея и ронеше сълзи. Не беше сама. Кой подсмърчаше, кой се смееше, кой плачеше – емоцията докосна всеки. Всяка жена можеше да изкара поне едно изречение, което да се превърне в нейния житейски девиз. Тук таме се чуваше от публиката някоя да изкрещи „ДА! ДА! Точно така!”. Хубаво е да чуеш думите си от сцената. Хубаво е да знаеш, че десетки са чули най-съкровената ти тайна и те подкрепят. Хубаво е да създаваш творчество, което не само значи нещо за теб, а остава завинаги в душите на хората.
Great post.Thanks Again. Cool.
Thanks again for the article.Really thank you! Really Great.
Thanks again for the blog.Much thanks again. Really Great.
Very good blog post.Really looking forward to read more. Will read on…
Very neat article post.Really looking forward to read more. Want more.
Im grateful for the post.Thanks Again.
Great blog article.Really looking forward to read more. Fantastic.
Thank you ever so for you blog.Really thank you! Keep writing.
I loved your article.Much thanks again. Awesome.
A big thank you for your post.Really thank you! Great.