Опаковаха откритата колонада на „Св.Св. Константин и Елена“
Църквата „Свети свети Константин и Елена” осъмна с намеса върху оригиналния облик на храма. С дървена дограма запечатаха откритата колонада на притвора. „Богатото му изрисуване вече не може да бъде видяно от двора на църквата, а ефектът е търсен умишлено с поставянето на огледални прозорци“, алармираха наши читатели.
Установихме, че опаковането на един от най-красивите и характерни архитектурни елементи на „Св.Св. Константин и Елена“ е част от цялостната реставрация, която върви поетапно в паметника на културата и която е синхронизирана и одобрена от НИНКН и Министерството на културата. Тези действия са предприети, за да се съхрани уникалната стенопис под откритите колони, която с годините е претърпяла увреждания заради това, че е на открито. Това е и причината красотите върху стените на притвора и уникалният дървен таван да бъдат скрити.
Припомняме, че „Св. Св. Константин и Елена“ е един от древните християнски храмове в Пловдив. Той е бил многократно разрушаван и после пак въздиган. Във вида, в който го виждаме и днес, той е от 1832г. В този период е един от най-големите за своето време, с размери 26 на 17,5 метра и височина – 8 метра. Храмът е с архитектура, типична за ХІХ в., дело на известния майстор от Брациговската школа Петко Петков – Боз. Представлява трикорабна базилика, с два реда по пет колони между корабите. Колоните са богато украсени с капители и са свързани помежду си с кобилични арки. Средният кораб е висок 8 метра, а двата странични – 6 метра. Таваните на страничните кораби са плоски, обшити с красиво изрисувано дърво, а средният – сводест, също с дървена обшивка. В западната част се намира главният вход на църквата. До него богомолците стигат, минавайки през притвора, който е с открита колонада. Над него се намира балконът или т. нар. емпория, който бил нещо ново за времето на построяването на храма. Той представлява етаж, издаден на вън чрез еркери, предназначен за женско отделение. По онова време в храмовете жените се молели отделно от мъжете, за да не ги смущават. Отвън има две външни стълби, богато изрисувани, по които жените се качвали, за да достигнат до предназначеното за тях отделение. На изток е Светият Олтар с полукръгла абсида. Църквата е с три Свети Престола, но сега действащ е само един – централният. Уникален по своята същност е и иконостасът на храма. Той бил изработен във Виена. Запазена е една разписка от 17 март 1836 г., според която става ясно, че майстор на този иконостас бил Йоан Пашкула от село Мецово ( Епир – Гърция ). Според сведенията на историка Александър Пижев, този майстор, който изработил уникалния иконостас на църквата, по принцип в работата си се придържал към балканската православна традиция, но „резбовал и по виенски образец”[3]. Според друг историк д-р К. Апостолидис пък „за първообраз на иконостаса послужила олтарната преграда на Виенската православна църква „Свети Георги”[4]. Иконостасът е направен изцяло в бароков стил, но особено го подчертават като уникален неговата позлата и полихромна украса. Завършен е през 1836 г., но позлатата му е направена по-късно. Първият ред от иконостасните икони били дело на известния български иконописец Захари Зограф, който от 1836 г. до 1840 г. живял и работил в Пловдив.
Още за историята на „Св.Св. Константин и Елена: четете тук:
