Нина Желязкова: Несбъднатите ми мечти са страници в стихосбирката ми
Мечтателите винаги са нещастни,защото не могат да оценят мига, смята младата поетеса
Приятелка я съветва, че е по-добре стиховете ѝ да стоят непродадени в книжарницата, от колкото просто да пълнят тетрадките й
Нина е едно от лицата, които щом видим по улицата,се усмихваме. Абитуриентка тази година, тя завещава на всички ни първата си стихосбирка "Жар-птица". Седнеш ли да си говориш с нея или да четеш поезията ѝ, по нищо не би могъл да разбереш крехката ѝ възраст, но както казват – не годините са важни, а насъбраният опит. Младата поетеса застана пред Аня Петрова, за да разкаже за КАПАНА.БГ какво я вдъхновява, защо макар и заминаването си в Англия, иска да се върне в България и какво му трябва на човек, за да е позитивен.
Кога започна да пишеш и защо?
Спомням си, че в училище началната ми учителка много често ни даваше да пишем разкази за домашно. Всички деца се оплакваха от това ,но аз нямах търпение да се прибера вкъщи и да започна да си измислям истории.Моите разкази винаги бяха много дълги и увлекателни и госпожата ме канеше да ги прочета пред черната дъска.Когато приключех с четенето,моите съученици ми ръкопляскаха,може би не толкова впечатлени от самата история,колкото от обема,защото за един второкласник бе необичайно да пише с удоволствие по двайсетина страници.Тогава пишех, защото един вътрешен тласък ме караше да изобразявам идеите си чрез думи.Сега правя същото,но освен идеи прибавям опит,чувства,задълбочаване във философската страна на живота.
Какво те вдъхновява сега?
Може би е малко разочароващо да го призная, но в момента не изпитвам никакво вдъхновение. Когато човек издаде книга, в него се поражда усещането, че всички чувства, които е изпитвал, са вече излети и му трябва време преди да събере нови такива. Чувствам се чиста и празна от към чувства,защото всяко безпътно усещане вече е намерило своето кътче в страниците на книгата ми.Това, което ме вдъхновяваше, бяха насъбралите се в мен емоции– положителни или отрицателни. Те често бяха свързани с любов и болка. Просто знаех, че моят начин да обуздая душата си,е да напиша нещо,с което да се освободя от бушуващите в нея страсти. Както казвам в едно мое стихотворение – „Да пиша стихове е моят начин да се моля“.
Как пишеш?
Нямам точно определено време за писане,но винаги ми е гузно, когато се събудя посреднощ и в просъницата си създавам художествени текстове.Тогава толкова ми се спи, че нямам енергия да стана и да ги напиша. Така много стихове и разкази са си заминали от съзнанието ми, преди да бъдат изразени в тетрадката. Понякога започвам да пиша, просто защото ми е скучно. Започвайки да решавам задачи по математика,например,ми се е случвало да пропиша от отегчение.Знаете,че поетите рядко са влюбени в числата.Пиша на ръка и винаги си нося тефтер със себе си, за да може ако нещо ми хрумне, да го надраскам веднага. Не мисля, че един поет трябва да си има определено време за писане. Както казва Тото в една песен- «Любовта никога не идва навреме».Така е и с поезията.Може да си много зает,но ако нещо в теб напира да се прояви във вид на творчество,ти няма как да му го забраниш,освен ако не си жесток към душата си.
Цялото интервю може да прочетете в КАПАНА.БГ
