Модерната архитектура на пловдивската Главна улица

Светослав Грозев проектира две сгради по Главната, но те не са популярни сред обществеността – апартаментна сграда и днешният „Хеликон“ – бивше супер модерно кино „Пикадили“

Изключително модерни сгради с плоски покриви получават скатни такива в годините на социализма, а пък партерните им етажи са унищожени в последните 30 години

Енциклопедията за всеки любител на историята на пловдивската съвременна архитектура до ден днешен е книгата на Никола Чинков „Пловдивска архитектурна хроника“. В просторния си пълноценен разказ за развитието на Пловдив след Освобождението той отделя време както на различните архитекти, така и на специфични топоси на града. Един от тях е Главната улица „княз Александър I“. Никола Чинков описва в специалната глава как тя се развива – от първите по-класически творения на Йосиф Шнитер, до края на 20-те години с късно сецесионовите и ар деко сгради от Стойко Стойков. Архитектурният ансамбъл е цялостно оформен до 1930 година с две изключения – кино „Балкан“ и къщата на Кожухарови. Има, обаче още няколко по-малки, построени около 1930 година с много модерен почерк сгради, малко по-незабележителни като мащаб и вероятно, затова, и пропуснати – на които ще обърна внимание в следващите редове.

Кино Балкан и сградата на Кожухарови

Кино Балкан е известно на всички пловдивчани и до днес – вече по-популярно като „Бингото“, или сградата, в която се намира Макдоналдс. Днешната сграда, обаче, е само бледо подобие на красивата модерна постройка, издигната в края на 30-те години от софийския архитект Константин Панайотов.

През 60-те години тя е надстроена по съвсем неподходящ за стила си начин – с нов етаж и тежък еклектичен корниз. В оригинал сградата е била с открита покривна тераса с прекрасна гледка към Родопите. Изчистена от всякакви детайли и без стреха, тя е била от най-добрите примерни за модерна архитектура у нас, но само 20 години след построяването си е била заличена.

За щастие в интериор се пазят много интересните, стилистично изчистени, мозайки, които сме ви показвали и в друг материал (вижте в линка).

Апартаментната сграда на Кожухаров е другата модерна, за която Никола Чинков пише. Тя е проектирана от неговия баща – известният арх. Боян Чинков. Типична с изчистената си от декорации фасада, широки прозорци и завършващи с полукръг балкони, тя определено е една от най-ценните и впечатляващи постройки по Главната.

Творбите на Светослав Грозев

Любопитно е, че другият голям архитект на модернизма – Светослав Грозев – има две сгради на Главната улица, но е пропуснат от Чинков. Всъщност за авторството им досега не е писано никъде, но техните проекти се пазят в архивни документи. Едната от тях е в непосредствена близост до сградата на Кожухаров. Грозев проектира сградата, която днес е запазена само в горната си част, около 1930 година. Тя също носи специфични черти на стила по това време у нас, макар и в съвсем малък мащаб. Интересните прозорци са обединени с хоризонтален декоративен елемент, който е единствената украса по изчистената сграда. Интересни са парапетите на двата балкона с орнаментацията си от диагонални линии – нещо, което Грозев проектира за известната къща на Каишеви на ул. „Антим“ I (запазени само в проект, реално са реализирани други). Идентични са парапетите и на къщата на ъгъла на бул. „Марица“ и „Карловска“, която също най-вероятно е проектирана от арх. Светослав Грозев.

Другата проектирана от видния пловдивски модернист – също в началото на кариерата си – е кино „Пикадили“. Днес това е книжарница Хеликон, за съжаление, претърпяла множество преустройства и загубила оригиналния си вид.

Киното е проектирано и построено в самия край на 1929 година. Пресата  възторжено съобщава, че сградата е най-модерна като елегантност, комфорт и инсталации и пловдивчани го наричат „Берлински кинотеатър“.

Сцената е широка, ложите и на партера и на етажа са уютни, а във фоайетата дори има стенописи, за съжаление също – незапазени. През 1939 година отново арх. Грозев е нает от собственика Влад. Каварджиев за ново преустройство. Вътрешните стени са пребоядисани „постно“, дъсченият под е заменен с мозайки. Установени са съвременни стандарти за 70 см разстояние между местата и новата зала вече побира общо 520 души – впечатляваща цифра дори за днес.

Централният вход е бил, където е и днешният, отново с три врати. Преди сегашните каси на книжарницата са били стълбите за горния етаж. Екранът е бил в дъното. Залата е имала и изключително ефектен таван.

Интересна е била фасадата – с пет тесни островърхи отвора за прозорци и хоризонтални тухлени ленти. Пред тях има и еленгатна козирка. През социализма тези детайли са изцяло унищожени, а фасадата вече се използва като рекламна площ. В най-ново време самите отвори също са обединени и сега сградата по нищо не прилича на своя впечатляващ модерен оригинал.

Двете анонимни модерни сгради – на Безистена и до Джумаята

Последните две модерни постройки, издигнати около или малко след 1930 година също са претърпяли известни преустройства. Едната от тях – предпоследната сграда, когато вървим към Джумаята в дясно – носи много от белезите на творчеството на арх. Боян Чинков. Дали той е автор, обаче, не е установено документално (както за предходните две). Специфични за модерната архитектура в случая са балконите и общите хоризонталните ленти, които обединяват прозорците.

Това, което е окончателно загубено, обаче е правило сградата още по-интересна. Едно от най-специфичните неща за най-елегантния и функционален модернизъм, са плоските покриви-тераси. Тъкмо така е изглеждала сградата при построяването си малко след 1930 година. Чак през социализма тя е надстроена с още един етаж и е добавен скатен покрив, чужд на оригиналната ѝ идея. Подобна е съдбата на споменатото вече кино Балкан, както и на сградата на Кожухаров, която също оригинално е била с плосък покрив.

Огромните арки, които днес изграждат покрит проход към входа, също не са автентични. Те са изградени също в последните години на социализма в разрез с автентичния вид на сградата – същото, което се случва и със сецесионовата сграда на арх. Камен Петков по диагонал. Автентичността на сградите изобщо не е взета предвид при тези решения.

Последната интересна модерна сграда също е анонимна. Това е апартаментната сграда с магазини, под която преминава „Безистена“ – за известното едноименно заведение. Фасадата отново е изчистена и с хоризонтални акценти – в контраст с построените само години по-рано сгради по главната, в които декорацията отново е семпла, но е вертикална и насочва към височина.

Сградата има и частично запазени интересни прозорци, в които шпросите (т.е. разделителите на стъклото в целия прозоречен отвор) повтарят хоризонталната декорация по фасадата. За съжаление не всички от тях са запазени до днес.

Тези модерни сгради внасят разнообразие в духа на Главната, който, както правдиво отбелязва Никола Чинков, е по-свързан с по-ранните стилове, властвали до края на 20-те години на миналия век. За съжаление почти всички са обект на некомпетентни намеси почти веднага след тяхното построяване, та и до днес. Други пък нямат добра съдба относно възможностите на собствениците да се грижат за тях – апартаментната сграда на Кожухарови, макар и добре запазена в автентичност, е с падаща фасада. Освен че е опасна за преминаващите, чисто естетически иначе красивата сграда се загрозява. Обичащите историята и красотата пловдивчани можем единствено да се надяваме за по-добри дни за тези сгради, които са сред най-често заглежданите в града, на най-активната пловдивска улица.