Мирослава Кацарова или как се превзема публика с красота, глас и любов

Усещане за красота, любов и безвремие. Това изпита публиката по време на концерта на джаз певицата Мирослава Кацарова снощи в камерната зала на Драматичния театър. Още появата на изпълнителката, облечена в ефирна бяла рокля и с цвете в косата, пренесе любителите на джаза в миналия век. „Забелязвам, че в началото на всеки нов век има декаденски години, когато се обръщаме с носталгия назад. Сега ще ви пренеса в 60-те години в Рио де Жанейро, когато се появява боса нова“, обърна се към меломаните чаровната изпълнителка и запя на испански „Аганжу“ – име на божество, на което са се молили за щастие. Само един поглед или жест на Мирослава бе достатъчен за Христо Йоцов – ударни, Веселин Веселинов-Еко (бас) и Живко Петров – клавир, за да импровизират в подадената от нея посока. Най-добрите джаз музиканти работят от години с пловдивската изпълнителка и именно с тях тя записва албумите си. На паметта на Румен Тосков-Рупето, Мирослава посвети блус пиеса и песента „Като в картина на Шагал“ от албума си „Бяло в бяло“, на който Тосков е писал музиката, а тя – текстовете. „Той умееше да общува извън думите, затова пея за него с огромна любов“, призна изпълнителката. Последваха джаз пиеси на Еко, които вече са популярни в радио ефира – „Летни улици“ и „Парфюми“. „Любовта има две страни – знаете, нали? Тъжната и онази, в която празнуваме живота“, каза Мирослава преди да изпее на феновете си  перуанската „Ела и ме обичай“.
Завладяна от емоцията, публиката върна музикантите с петминутни аплаузи. На първия бис Мирослава изпя популярното парче „I wish“ на Стиви Уондър,
за когото казва, че е нейният учител по музика, без той да знае. Второто парче бе на Стинг, написано, когато майка му се е разболяла от рак. „Идва да каже да ценим живота тук и сега“, отправи послание към хората в залата джаз дивата
.