Снимах животни и природа, защото нямах думи да ги опиша, казва фотографката
Интересни са детайлите на всяка една животинка, посочваше фотографиите Мери Куцаров на откриването на изложбата си със заглавие „Дивата Канада“ днес. Но аз имам слабост към снежната сова. Никога не знаеш какво ще изскочи от храста. Обикновено не е зайче, намига Мери. Тя познава най-добре движенията на совата. 
Когато снежната птица е на високо, тя се спуска ниско , преди да излети. За да я хванеш в полет, трябва да знаеш това. Разказва, че изисква много обич, търпение, за да опознаеш любимото животно и да имаш шанс за фотография. Вървяла е много километри с готовност за среща на ниски температури, но понякога не се срещат. Пред обектива не можеш да видиш детайлите на птицата, но когато се прибера вечерта и изкарам голяма снимка, имам 
възможност да я гледам в очите. Животните поддържат една определена дистанция и ако ти я скъсиш , има два варианта- да избяга от теб или да те нападне. Въпреки буйния си нрав, снежната сова изглежда и като играчка. Иска ти се да я гушкаш и мачкаш. Един път беше минус 28 градуса. С вятъра- минус 33. Бях опакована със снежни панталони, яке, шапка и ръкавици. Прекарахме цял ден за една от снимките тук на изложбата. Той целият бе посипан със скреж, както винаги- красив, с ръце на сърцето описва Мери.
Не можехме да разкажем на нашите приятели какво сме видели, нямахме думи. Затова започнахме да им го показваме. Аз и 
моето семейство живеем в подножието на скалистите планини на Калгари. Всяка свободна секунда я използваме за природата. И планините, и реките, водопадите имат невероятни цветове, разказва Куцаров.
Един от най-известните паркове е Джаспър. Той е голям колкото България. В туристическите книги пише, че поне един път в живота си трябва да го обиколиш, защото е запленяващо. Аз съм го минавала няколко пъти. Много добре защитени са животните там. Ако си турист и имаш малко късмет, можеш да 
видиш дивите животни сред тяхната природа. Нито една от моите фотографии не е на питомно или домашно животно. Всички са диви. И когато ги гледаш в очите, това е най-вълнуващото нещо, сигурна е смелата фотографка.
Всяка година има нападение от Гризли. Съпругът ми бе нападнат от елен, но успя да се защити. Има статистика, че за Северна Америка най-много убити има от елени, много повече от Гризли, допълва Мери.
