Лондонски артисти, вдъхновени от Баня старинна и историята на Пловдив

Модерното изкуство взаимодейства с архитектурата и миналото на античния град

Окулусът на Емили Смит ни връща към духовното

Йоана Иванова

Съвместната изложба на шестимата художници, учили в университета Голдсмитс във Великобритания, е едно от интересните събития в града в момента. Творбите на младите автори, включващи арт инсталации, скулптори и живопис, се различават по тематика, материя и изразни средства, но това, което ги обединява е пространството на Баня Старинна. Подготовката на проекта е дълъг процес, отнел на участниците повече от година. За цялостното преживяване, създаването на самото изкуство и ролята на банята поговориха Емили Смит, Лиъм Хюз и Радослав Нинов – трима от художниците. 

Първоначалните дискусии относно изложбата са включвали споделяне на първи впечатления и асоциации с мястото и оставяне на въображението да се развихри относно това какво може да се сътвори с него. Значение имат не само физическите измерения и потенциал на пространството. Впечатление на лондончаните е направила връзката между банята и богатата история на града, куполовидната архитектура на сградата, рисунките останали по някои от стените, представата за какво е служело всяко отделно помещение, посетителите и т.н. Всичко това ги кара да си зададат въпроса дали чрез контакта си с банята могат да получат достъп до миналото.

Това създава две стратегии за работа – чисто практическия, физическия, измервания на пространството, вземане предвид неговата архитектура и от друга страна създаване на една художествена фикция, на един разказ, чрез творбите.

Работата до известна степен се оказва непредвидима. Раждането на идеята и нейното сътворяването са едно, но да я инсталираш на място е съвсем друго. Когато работиш с пространство като Баня Старинна можеш да останеш много приятно изненадан от резултата. Детайли като светлината, например, и как тя си взаимодейства с работата ти, могат да се предвидят само до определена степен.

Също толкова непредвидима донякъде е и интеракцията на публиката с изкуството. Тя е субективна и открита и това е възможно заради начина, по който определени творби са структурирани. Например, при инсталацията на Лиъм Хюз не всяко нещо трябва да стане по определен начин и с определена цел. Той може да остави някои неща, за които не е сигурен, да премахне, добави или размени определени елементи. Накрая творбата може практически да е завършена, но всъщност не е, защото е активна, хората си взаимодействат с нея.

Цялата статия може да проетете на КАПАНА.БГ