Личо Стоунса се завръща

Виртуозният китарист събра банда, ще радва феновете по-често

Личо СтоунсаЛичо Стоунса се завръща. На виртуозния китарист му писна на кафата да свири само пред приятели и у дома, и е твърдо решен да се качи отново за постоянно на сцена с новата си банда Litcho Stones band, с Кольо Брадата на баса и Сашо Каменаров на барабаните. Триото даде заявка за сериозни рок върхове с концерта си в памет на Джими Хендрикс миналата седмица в бар Занзибар. Няколко дни по-късно Личо, Кольо и Сашо се срещнаха с Под тепето. Стоунса разказа за плановете си, за бурните рокаджииски години, за живота зад граница и за пенсията си.
Това е. Отново съм на хоризонта, отново с китара и отново искам да свиря. С тия пичове- Кольо и Сашо, уникални музиканти, ще вземем акъла на всеки, който ни чуе, обещава Стоунса. Той не крие, че всъщност идеята за нов музикален проект се е родила още в средата на миналата година. Пенсиониран съм в Швеция, но един ден ми омръзна да взимам наготово пари и да не правя нищо. До този момент работих в къщи, свирех, мислех музика. Но реших да изляза навън, отново на сцена. И си викам: Що не направя една група? Ей така, да си чеша крастата! Така се свързах с Кольо Брадата и решихме да подготвим репертоар само с парчета на Джими Хендрикс. Свирехме веднъж в Полинеро и усетихме, че ще се получи. После влязохме в репетационна и захапахме жицата, обяснява Стоунса. Триото започнало с друг барабанист, който обаче се оказал твърде зает, за да участва в проекта. Така се появил Сашо Каменаров, който идеално паснал на майсторлъка на Стоунса и Брадата. Нещата се получиха от самосебеси. Аз съм израстнал в музикално семейство и от малък мечтая за нещо подобно- да свиря с такива рок зверове, обяснява 26-годишният барабанист Каменаров.
Кольо БрадатаСега сме на вълна Джими, но можем да правим всякакви хави. До края на годината обаче ще свирим Хендрикс, тъй като сега се честват 40 години от смъртта му. След това можем да направим един Клептън репертоар. А защо не и авторска музика?, разказва на свой ред култовия басист Кольо Брадата, за който са чували рокаджиите в цяла България. Той е сред виртуозите без никакво музикално образование. Дето се вика и нотите не може да скива, ама дай му бас и му гледай играта. Свирил е във всички стилове и с всички родни величия.
И кво, ся? Старите кучета пак са на мода. И да върна лентата, вече не помня от кога съм с китарата. Големият старт бе работата ми с Емил Димитров и Митко Щерев. С тях свирих 6 месеца през 70-те години. После отидох в оркестър София. Там също изкарах половин година, а два месеца, след като се простих с бенда, падна самолета. Просто изкарах някакъв невероятен късмет. Момчето, което зае мястото ми в оркестъра, загина в този жесток инцидент, който остави жестока диря в живота ми. После отидох във формация 6+1, ръководена от бившия вече по онова време съпруг на Лили Иванова- Иван Пеев. Бяхме с Марги Хранова и Борис Годжунов. Бандата вървеше страхотно и имахме запланувани участия в чужбина, но тогава дойде една щура вечер, в която всичко се разпадна. Вечер, която завърши с милиция и големи пукотевици заради ревността на един от музикантите към Марги Хранова. Той я ревнуваше от всички и всичко и краят бе неизбежен, тъй като в такава обстановка трудно се бачка. После свирих с Богдана Карадочева и Стефан Димитров. Изкарах и три години с Лили Иванова. Бяхме заедно с Кольо Бусера. Бяха велики времена, спомня си Личо. Той не иска да разкрива детайли около работата си с примата. Само ни зариби със случка, в която Лили, той и Бусера били при Ванга. Тримата отишли в Рупите малко след като се върнали в Париж. Там предложили на Лили да записва и пее във френската столица. Примата решила да се посъветва с Ванга. А тя ги посрещнала с “Кво идваш пак, ма? Кви са тия лудите около теб?”. С Бусера се спогледахме. Лили пита дали ще пее във Франция, а Кольо се позаинтересува за уредбата, която му бяха откраднали наскоро. Ще я намериш след 2 години, му вика Ванга. Точно след две години нашият колега Чоко я намери в Стара Загора, в едно заведение, усмихва се Личо Стоунса.
Скандинавската му Одисея започва в средата на 80-те години. Той заминава за Швеция с двумесечен договор за свирене на кораб. И остава там десет години. Не почувствах емигрантството, тъй като близките хора ми идваха на гости често. Но нещо се скъса, когато майка почина в България. Всичко се срина, когато ме блъсна кола. Една жена се вряза в мен като на кегелбан. Човекът, с който бях заедно по време на инцидента, избяга, защото си помисли, че е атентат. Че искат да ни трепят. Шофьорката караше срещу нас и вместо да намали, натисна газта. Просто объркала педалите. И ме фрасна. Така ме измели, че ми натроши жестоко крака. Едва оживях, но бях в гипс година и 2 месеца. След това продължих да свиря, но трудно даянех шест часа нон стоп. Уморявах се, кракът ме заболяваше. Така казах “Край!”. Пенсионираха ме. И 94-а се върнах в шантавата по онова време България. Заварих всичко наопаки, анархия, ламтене за власт. Още първата вечер излязох на разходка, а около мен- бесове, братче. Викат, крещят, поп фолк думка. Прибрах се шокиран и цял месец не излязох от вкъщи, спомня си Стоунса.
Днес Личо получава 1000 евро пенсия от Швеция за десет години трудов стаж там. И, забележете, 40 лева пенсия за 14 години концертна дейност в родината. Това е подигравка и гавра с мен и колегите ми. Много мои колеги са принудени да бачкат като дюлгери, за да не умрат от глад, цъка с език Стоунса и тежко опъва от вечната цигара между пръстите си. За какво мечтае богът на китарата? Да опъва жици отново в старото вариете в панаира- бившата химическа палата. Това е прекрасно място за свирене. Там съм правил най-хубавите концерти в живота си. Беше невероятно. Събира публика, има акустика. Великолепно място. Защо не го отворят отново за подобни събития. Ще бъде велико да го възродят, завършва Личо.