Коя е улицата с най-хубавата гледка в Пловдив?

Тя е като един културен и архитектурен микрокосмос, събрал в себе си повече от век пловдивска памет, събития и личности

Разположена в сърцето на район „Централен“,  тя е една от онези пловдивски артерии, които носят повече история, отколкото изглежда на пръв поглед. Началото ѝ датира от края на XIX век, когато вместо настилка там е имало просто прашна пътека, извиваща се през бъдещата градска тъкан.

Истинското развитие започва с построяването на Военния клуб по ул. „Иван Вазов“, което дава импулс за изграждането на масивни жилищни сгради след 1910–1911 г.

Любопитен факт от миналото ѝ е краткотрайната смяна на името през 1941 г., когато улицата е прекръстена на Бенито Мусолини – отражение на тогавашните политически настроения. След края на Втората световна война, наименованието „Велико Търново“ е възстановено.

В последните години улицата претърпя сериозно обновление – през 2019 г. бяха подменени настилката, тротоарите и уличното осветление. Този ремонт значително подобри както инфраструктурата, така и цялостния облик на района.

Днес архитектурата на „Велико Търново“ е еклектична – сгради от различни стилове и епохи съжителстват рамо до рамо. Това придава на улицата характер и я превръща в своеобразен жив музей на градската история от последните сто години.

От началните адреси по нея се открива и безспорно една от най-прекрасните гледки в Града под тепетата – тази към Цар-Симеоновата градина.

Там, в къщата на богатия търговец Личо Личев, се намира прочутата беседка, любима на Иван Вазов. Когато народният поет пристига в Пловдив на 22-ри ноември 1920 г., той отсяда в къщата на Личев, влюбва се в беседката и прекарва дълги часове в нея. Така тя приема и неговото име. Вътре е имало маси и столове, пред нея са се кипрели малко фонтанче и лехи, образуващи кокетна градинка…

Всичко по темата четете в Lost in Plovdiv.