2023-та стабилизира производството и потреблението на продукти от маслодайна роза и вкара производителите на лавандулово масло в тупик
Българските производители на лавандулово масло са в своеобразен тупик. Това обясни Николай Ненков – член на УС на сдружение „Дестилирано в България“ в БНТ Подкаст „Къде живеем?“ с Камен Коларов. Той е сред тези, които настояват за ограничаване на производството.
„Последните години се произведоха количества лавандулово масло и се направиха площи, които пазарът не може да поеме – категорично. България е най-големият производител на лавандулово масло в света – тя е и на розово е най-големият, но сега говорим за лавандуловото масло. Направиха са много дестилерии, много площи, които пазарът няма как да поеме. От там цените бяха ненормално високи в периода 2018- 2019 година. От там нататък те вървят надолу и в момента са на такива нива, че никой няма, според моите виждания, никой няма икономическа полза от това нещо. И единственият начин да се реализира това, което го има днес произведено, е да се спре или да се ограничи до минимум производството“, бе категоричен членът на УС на сдружение „Дестилирано в България“. Ненков обясни, че очаква пазарът да саморегулира ситуацията, както се е случило във Франция – друг голям производител на етерични масла.
„Във Франция, тъй като те имат такъв проблем с лавандина, подпомогнаха традиционните производители, които са многогодишни производители, с някакви средства, а тези, които са влезли последните три, четири, пет години, както се случи и при нас, на тях не им дадоха помощи с идеята да спрат да произвеждат“, обясни Николай Ненков и бе категоричен, че и у нас пазарът ще реши проблема, но не е ясно кога.
При розовото масло ситуацията е по-стабилна. Добра реколта и качество на розовото масло в нормални граници, според БДС и ISO. Така може да бъде обобщена 2023-година за розопроизводителите и преработвателите у нас. След годините на ковид пандемията има стабилизиране на производството и на потреблението на продукти от маслодайна роза.
„Потребителите си заявиха количества, купиха си добри обеми – имаме заявки до следващата кампания“, заяви Ненков.
След години като 2020 и 2021-ва, когато цената на розовото масло падна до 5-6 хиляди евро, тази година килограмът е вече на ниво от 11 хиляди евро.
От сдружение „Дестилирано в България“ смятат, че е необходим специален Закон за етерично маслените култури, който да изсветли сектора още повече и да легитимира по-добре бизнеса пред обществото у нас, в Европа и на международните пазари.
Европейската фармакопейна комисия проучва розовото масло с цел включването му в лекарства и хранителни добавки
Европейската фармакопейна комисия към Съвета на Европа проучва българското розово масло, за да прецени дали да бъде включвано в състава на лекарства и хранителни добавки. Проби от различни години и от различни наши дестилерии са изпратени в средата да тази година. До 2-3 години се очаква решение дали розовото масло ще бъде включено в Европейската фармакопея. Това обясни Николай Ненков. И добави, че последните изследвания у нас за ползите на розовото масло за здравето са от преди 50 години. От Сдружението имат идея да инициират ново изследване.
„Ние сме младо сдружение – тепърва набираме сила, нови членове, има воля за това, тъй като нашето виждане е, че това ще бъде една нова страница за приложението и от там и потреблението на розовото масло. Години наред се продава розово масло в Япония, от което правят капсули, перорално хората го използват“, заяви Николай Ненков.
Към момента розовото масло се използва основно за фината парфюмерия – стоките на лукса. Включването му в състава на лекарства и на хранителни добавки би разкрило нова пазарна ниша за българските производители и би дало по-голяма сигурност в сектора. Ненков обясни, че фармацевтични компании у нас също имат интерес и вече проучват възможностите за нови продукти.
Включването на розовото масло в Европейската фармакопея реално ще потвърди неговата безопасност и ползи за здравето и ще бъде още един коз в ръцете на производителите на етерични масла в борбата срещу двата регламента на Европейската комисия, чрез които се искаше маслата да бъдат обявени и етикетирани като опасни. Николай Ненков е оптимист, че съвместните усилия на производители, експерти и депутати от различни страни ще повлияят и регламентите няма да бъдат променяни в ущърб на етерично-масления сектор. Според Ненков и в момента регулациите гарантират достатъчно безопасност за здравето на хората и опазването на околната среда.
Усилията на ЕК трябва да бъдат насочени към защитаване интересите на производителите на естествени и натурални масла, защото и в момента има битка на пазарите между тях и конструираните – изкуствено създадени масла, които са по-лесни за производство, но нямат качествата на природните.
Вижте цялото интервю