Валери Чакалов и Стефан Божков са имена в арт средите, които щом чуеш отделно можеш да си сигурен, че това което предстои като изложба ще бъде велико. Когато обаче се съберат двамата в една обща изложба единствено е възможно да се равни на Големия взрив 
съчетан с Деня на страшния съд в художествените рамки. Двамата предоставиха една Трансформация на паметта на пловдивчани, показвайки какво по-точно се крие в главите им и кое е заседнало там за достатъчно дълго време, че да се превърне в спомен, достоен да бъде овековечен.
Това не е извънредна изложба, която трябва да се отдели със специална тема, смята Валери Чакалов. Той обясни, че заглавието малко или много е подвеждащо, тъй като ние като хора работим с паметта и е основният аргумент и в изложбата. Паметта като социален проблем, като исторически, като визуален момент. Свързана е с образността, която двамата автори демонстрират своите визуални кодови памет в различни материи и структури. Дали ще е в рисунка, обект, видео, живопис или графика – всичко това е възможен инструмент за показване на това, което си таял в себе си толкова дълго и те е карало да се усмихваш. „Татко и аз” е една изключително силна работа на Стефан.
Повече може да прочетете на КАПАНА.БГ
