Кирил Чолаков е един от деветимата, които ще вземат участие на тазгодишните Есенни изложби. За историята на щъркела, сухите клони и моста между България и Италия, вижте какво сподели той.
С Галя Лардева и преди сте работили заедно. Разкажи ми малко повече.
На практика тя е свързана с моята първа изложба в Пловдив, т.е. тя я откри. Имах една изложба, а Галя май току що бе завършила академията и може би е било първото и откриване, защото помня как бузките и поруменяха. След това направихме един страхотен купон в Къщата на художниците. Това се случи преди 20 години. След това работехме по друг неин проект, в който взех участие с една 10-метрова картина.
В моите работи винаги има известно количество усилия. Например за една изложба в Мерано се наложи да изрежа от картон 4000 фигурки. Още имам вдлъбвания по пръстите от ножиците.
Как протече подготовката за тази изложба, която ще видим?
Беше ми нужна една година за нея. За мен това е медитация, сядаш и започваш да пишеш. Текстовете в картините са най-различни. Това са важни текстове за мен, които определят траекторията на моята културна идентичност. Дали ще е в Италия или тук, в определен момент съм ги чел и значат много за мен. Освен историята с щъркела, има друга история, която ми се ще да разкажа. Бяхме с мои приятели лекари в Ковачевица. Жената на единия вижда Георги Данаилов, спираме, заприказваме се – най-обикновен диалог. На тръгване си взехме по една книга, той ни я надписа и това беше. Тази, която си взех аз носеше заглавието „Къща отвъд света“. Прибрах я в раницата си за лаптопа и остана там две години. Когато след толкова време я прочетох, тя стана нераздела част от мен и поисках разрешение от Георги Данаилов да кръстя така изложбата си. Поканих го на откриването и той ще дойде. Той е велик писател и това е велика книга.
Каква е историята на щъркела от рисунката ти?
Това е истинска история от едно село. Един от щъркелите, не знам дали е бил болен или стар, но не е отлетял заедно с ятото. Един от хората в селото започнал да му оставя храна, а щъркелът все повече се доближавал до него, докато не дошъл в момента, в който двамата започнали да се разхождат заедно. Мъжът ходел в местната кръчма, а щъркелът го чакал отвън. Все пак животно е, не го пускали вътре. Смятали, че е мръсен. Човекът си изпивал пиенето и после заедно си тръгвали към къщи. Така иззимил, много е хубав този израз „иззимил“. И така на пролетта щъркелът литнал да посрещне останалите. Те обаче то „утепаа“ с клюновете, т.е. убили са го. Та това е една много балканска история – едновременно е приказна и много жестока…
Цялото интервю с художника можете да прочетете в КАПАНА.БГ
