Няма да ме видите скоро с приятелка, отдал съм се на спорта
Иван ЧепариновБългарският гросмайстор Иван Чепаринов даде специално интервю за Под тепето в Новотела снощи, където се провежда Европейското клубно първенство. С Чепаринов разговаря Иван Кирев.
– Как оценявате това клубно първенство?
– Доста силно. Искам да похваля домакините за добрата организация. В последните години в България се организират силни турнири, като М-тел Мастърс, което е добре, както за играчите, така и за почитателите на шахмата в нашата страна.
– Как се чувствате в Пловдив?
– Отлично. На една крачка ми е, тъй като аз съм от Асеновград. Много се радвам да бъда тук. Аз от 6 години започнах в Локомотив Пловдив. Този клуб сега не е толкова силен, колкото преди, когато имаше доста треньори и силни състезатели. Да се надяваме, че нещата ще потръгнат. Лошото е, че я няма подкрепата. Има тук един силен турнир „Георги Трингов“, но това е малко за такъв град като Пловдив.
– Докъде са стигнали клубните ни тимове в сравнение с европейските?
– Много са зле нещата. Едвам събрахме един мъжки тиму, за да участваме тук. Като си представим, че Русия на минали първенства е имала по 5 тима. Ето я разликата.
– Вие сте на 23 години. Как си почивате след толкова много партии шах?
– Обичам да играя тенис с приятели в Асеновград в свободното ми време. Много се запалих по този спорт. Слушам музика. Предпочитам тази от 90-те години на миналия век. Ненавиждам чалгата, но няма как- навсякъде я има. Обичам да ходя с приятели в по-тихи барове, но не и дискотеки с чалга певици.
– Може ли Иван Чепаринов да смени спорта – от шаха към тениса?
– Твърдо не. Играя само за кеф.
– Ще ви видим ли с приятелка в скоро време?
– Засега не. Отдал съм се на шахмата в този момент. Но за всичко си идва времето.
– Може ли вашата избраница да е шахматистка?
– Не. Но ще си проличи в бъдеще.
– Имате ли си талисман за партиите?
– Не. Не съм фаталист като някои други мои колеги. Примерно Иванчук докато играе шах гледа към публиката и се смее. Други пък руснаци не си сменят ризите, докато не загубят мач. На един турнир в Москва беше така. Цяла седмица руските играчи не смениха ризите си, докато не претърпяха поражение. Представете си накрая каква миризма се усещаше в залата. Силни хора, силни характери.
– Следващият турнир, в който ще участвате?
– Предстои ми бърз турнир по шахмат в Ирландия след месец. След това чак догодина ще мислим.
