Филипопол – столицата на Източна Румелия
Културно – литературна и архитектурна разходка из забележителните места, събития и личности под тепетата в периода точно преди Съединението
В края на XIX век Пловдив се превръща в истинска столица на българския дух. Тук кипи културен, просветен и литературен живот. В този период градът е административен център на Източна Румелия, но още повече – средище на новото българско самочувствие. Недалеч от зеленината на Градската градина се издигат символите на различните вероизповедания – църква, джамия и синагога, а до тях – светски сгради като печатницата на Христо Г. Данов, зданието на Областното събрание (някогашен хамам), Австро-Унгарското консулство и новопостроената Първа мъжка гимназия.
По улиците се разминават едни от най-значимите личности в новата ни литература – Иван Вазов, Захарий Стоянов, Петко Славейков, Константин Величков. Домовете на Найден Геров, Йоаким Груев и други будители пазят духа на епохата. Маршрутът проследява именно времето, когато Пловдив не просто изглежда като европейски град, а звучи като столица на българската култура.
Обиколката бе част от инициативата Духовни маршрути на издателство Летера, а наши водачи бяха доц. д-р Младен Влашки и Теодор Караколев.
Стартирахме от градинката на Седмото тепе и това изобщо не е случайно, тъй като районът около Джумая Джамия е бил средището на Пловдив по онова време. Тук са се намирали бирариите, кафенетата, аптеките и се е случвал социалният живот в града, Нагоре към Старинния град е била жилищната част (особено за по-богатата част от населението), поне до момента на Съединението.
Едно от емблематичните културни места по онова време безспорно е бил театър Люксембург, който се е намирал на открития миналата година площад Театрален, заключен между улиците „Лейди Странгфорд“, „Ангел Букорещлиев“ и „Цариброд“, в центъра на Пловдив . От него започва развитието на българското театрално изкуство …
Цялата статия може да прочетете в единствения двуезичен дигитален пътеводител за града под тепетата Lost in Plovdiv.
