Ето какво четат пловдивчани в изолация

Вечните книги за Пловдив, класика, трилъри, съвременна европейска проза, наръчници и хумор…

Никой не чете „Винету“

В Международния ден на книгата ви предизвикахме да покажете със снимки какво четете в изолация. Показахме и ви и ние. Какво четете в изолация?

Благодарим на всички ви за чудесните споделени книги!

От снимките ясно се вижда:

1. Пловдив чете
2. Никой в Пловдив не чете „Винету“
3. Пловдив продължава да чете любими книги за Древния и вечен град
4. Пловдивчани четат пловдивчани
5. Пловдив чете Под тепето

Пловдивчани четат още:  класика, трилъри, съвременна европейска проза, наръчници и хумор…

Ето какво споделихте с нас.

Виктор Янков

„… Хората винаги са мъкнели със себе си милиони бактерии, вируси и болести; това не може да се спре. Но можем поне да опитваме. След световната паника с лудата крава някои държави въведоха нови правни регулации. Всеки жител на нейния остров, който е посещавал Европа, вече не можел да бъде кръводарител; така да се каже ставал доживотно заразен. Така ще бъде и с нея – никога вече няма да дари кръв. Това е цената на нейното пътуване, невключена в стойността на билета. Загубена чистота. Загубена чест.
Питам я струвало ли си е, имало ли е смисъл да посвети чистотата на кръвта си заради разглеждането на няколко града, църкви и музеи.
Тя отговаря сериозно, че за всичко трябва да се плаща.”
Из: „Бегуни”, Олга Токарчук, 2019

Таня G.

„…На Земята се бе пръкнала една нова каста, ново разглезено поколение, което щеше да господства през идните десетилетия и щеше да направлява събитията в посока на една доста мъглява точка, чието местоположение дори Вседържателят не можеше да определи… Поколението на фредучиното и плейстейшъна трябваше да бъде вдъхновено от някой себеподобен, за да се роди отново нужда от вяра в нещо хем оригинално, хем свято… Така че Второто пришествие представляваше един много претенциозен проджект. То трябваше да „сроди“ баналността на традиционната религиозна вяра със затъпяващото светско преклонение пред лайфстайла… С две думи, необходима бе модерна светска идеология, която да съчетава в себе си милосърдието с дизайна и спасението на душата с кредитните карти, без помощта на психотропни вещества.“ 

Из: „Фадър наш“, Манос Вуракис, 2015

Цветелина Пенева: „Какво по-сигурно от това да си повторим, че съществува вечния блян по любовта, а по пътя можем да изгубим себе си. Ремарк ни прави по-дълбоки, по-мъдри и по-богати?“

Гергина Кръстева:

„Дори и тя… 🙂

А колко ли авторски права трябваше да плати кино индустрията на по-малката дъщеря на пастор Джордж Остин, в чийто енорийски дом в енория Стивънтън имало библиотека с над 500 книги…
Без гордост и без предразсъдъци – за вечната Джейн!“

Десислава Йорданова: „В дните, прекарани в изолация у дома, е особено приятно да разровиш бабината библиотека. Изключително увлекателна книга. От тези, които не можеш да прочетеш ей така за един ден или даже за вечер. А от тези, които са така написани, че четеш всяка една от историите по няколко пъти, за да си я представиш най-добре -шарена, интересна, непозната. И всъщност осъзнаваш, че много от нещата, особено манталитета, не се е променил за 100 години особено!“

За някои хора книгите са като алкохола – не могат с една

Таня Ковачева

Слави Георгиев: Пир по време на пандемия. Честит ден на книгата!

Бояна Вълкова

Силвия Ангелова

Таня Суитарева

Елка Табакова

Любов Василева

Детелина Динева

Теодор Караколев

Геника Б.

За финал оставихме снимката на Тодор Къртев, който ни изпрати това: