Има дни, в които пиша по 20-30 стихотворения. Имало е периоди, в които не съм раждал нито ред, разказа снощи в Петното майсторът на лириката Едвин Сугарев. Той представи новата си стихосбирка „Сезонът на плашилото“ в рамките на литературния салон Spirt&Spirit. Да, Сугарев е по-известен със СДС и политическите си действия, а не с поезията си. Именно поради тази причина думите партия, политика и демокрация някак не бяха радушно приети от постоянните гости на литературния салон снощи. Дори имаше леки искри, тъй като челни позиции бяха заели стари седесари, търсещи от Сугарев отговор на въпроса „Ще се върнете ли в активния политически живот“. Стига де, тук си говорим за поезия и проза, не за сини и червени, скочиха двама студенти. Но Сугарев отговори. Не съм преустановил напълно политическата си активност, но не участвам лично в политическия живот. Аз съм поет, все пак. Не е мястото на поета в политиката, по-добре да стои отстрани и да анализира. Трябват нови фигури, със свежо мислене и свежа кръв. Ние динозаврите по-добре да си ходим. А и участието на един човек в политиката не зависи само от него, а от една общност. Която общност мен ме отхвърли като чуждо тяло, обясни Едвин Сугарев пред чаша вино и книгата си.
Публичният ми образ и писането ми се блъскаха през годините, ритаха се, мръсни номера си правеха. Поезията изисква да бъдеш красив, гол и раним пред света, а живота-тъкмо обратното. Но смело мога да кажа- писането, това го мога добре, другите неща, които правя , са случайни, малко аматьорски даже, призна Сугарев пред литературната и политическата публика.
Не скри, че тягостните усещания за реалността в България определено са влияели на поезията му. Имал е дълги мълчания, силни моменти. Нирваната при писането на стихове е възмездие за всички болезнени неща, които преживяваш покрай това, допълни Едвин.
