Единственото оцеляло бебе при Чирпанското земетресение става причина за възникване на лозарството в Коматево
Истории от квартала оживяха по време на проекта "Покана за приятелство", реализиран от екипа на Театър на отговорността (ГАЛЕРИЯ)
Децата на пловдивския квартал Коматево поднесоха с изразните средства на съвременното театрално изкуство калейдоскоп от приказки – истини за местната памет. Под менторството на театрална режисьорка Елена Панайотова, заедно с екипа на Театър на отговорността в рамките на проекта "Покана за приятелство", деца от ОУ " Захари Стоянов" два месеца изследваха като истински етнографи локалната културна история. Съвместно с артистите те взимаха интервюта от местните хора и заснемаха най-опасните места в квартала, които претвориха в мултимедийната интерактивна презентация. Тя бе представена в препълнения салон на читалище "Иван Вазов", партньор по проекта, миналата неделя. В тази съвременна работилница оживяха по изключително жив и театрален начин забравени истории от Коматево.
Взаимодействието между децата от квартала, които събираха истории от хората от общността е голяма ценност не само за проекта, тъй като хвърля мост между поколенията. Финалният спектакъл в салона на читалището бе посрещнат с много интерес и бурни аплаузи от широката публика , която се вълнуваше от неочаквано събудената колективна памет.
Там изплува споменът за единственото оцеляло бебе при земетресението от гр. Чирпан през 1928 г., чиито родителите се преселват в Коматево, и то става причина за възникване на лозарството в квартала. Призракът на недовършения строеж на разширението на местното училище, което навремето не е могло да побере коматевските деца, сега се е превърнал в опасна за живота, рушаща се сграда. Зрителите си припомниха още Луковата къща – символ на изобилие и аристокрация, както и старата легенда за турския паша, който преминавайки през селото казал, че е това е толкова малко „като комат хляб“ и така останало името му Коматево.
Режисьорката Елена Панайотова е известна със своята работа с деца в събиране на истории и създаване на представления – един модерен начин на разказване на истории и забравена традиция у нас. С проекта Театър на отговорността доказаха невероятния си усет да откриват и създават приказки –истини, които вълнуват. Проектът "Покана за приятелство" към най-далечния квартал на Пловдив – Коматево, е доказателство как вдъхновен от целите и приоритети на инициатива Европейска столица на културата – Пловдив 2019, може да осъществи жив контакт с паметта на града и да остави следа в съвремието.
"За мен беше много вълнуващо да бъда ментор и да водя младите артисти от Театър на отговорността в техните първи стъпки в изследване на местната памет. Вярвам, че точно подходът, в който деца събират истории и ги разиграват заедно с артистите, за да ги върнат обратно на общността, може да има ефект на трансформация,“ коментира пред Под тепето режисьорът Елена Панайотова.
Когато децата говорят, общността е много по-отворена и възприемчива, и това, което е казано бива чуто, а и може да доведе до действия. Така децата, които са нашето бъдеще се заравят в миналото и ни показват, това което е забравено или това, което има нужда да се промени, за да се създава настояще, смята Елена.
Панайотова подчерта, че прекрасната инициатива на общинската фондация „Пловдив 2019 – Читалища“ дава възможност подобни проекти да бъдат реализирани и да се превръщат в публични платформи на паметта на града.