Пазарът се оживяваше, след отминалия априлски студ и други зажадняли като мен за разходка, бавно разглеждаха сергиите, без да купуват
Една забавна, но и поучителна Фейсбук поредица на Слави Георгиев. Към него, за да илюстрира подобаващо поредицата, се присъединява карикатуристът Ириен Трендафилов
Завъртяхме пълни 3 седмици. Скуката ни мори повсевместно. Но обучението ни застигна. Дойде време за онлайн-лекцията ми по магистратурата.
Въодушевен от предстоящото разнообразие, станах още в 7.00 ч. Въпреки че смятах да съм неглиже, тъй като все пак си бях у дома, се избръснах. Сложих си официалния анцуг и по-инерция, замалко да сложа кецовете и да запраша към Гребната база. Удържах на устрема си и си направих кафе. Отворих лаптопа и последвах приложения линк. Поиска ми да посоча името си. Като патриот, го написах на кирилица. Влязох в класната стая, 40 минути преди обявения час. Там вече имаше поне 15 мои колеги, също като мен замалели за социален контакт. Предвидливо си облепих камерата с жълта отметка, но другите колеги си бяха с включени камери. С интерес наблюдавах лаещи кучета, преминаващи през чуждите лаптопи котки и сънени деца.
Все пак, часът настъпи и лекторката въведе ред. Тъй като до момента не ми беше преподавала, останах приятно шокиран от строгия и, но красив външен вид. Тя въведе ред и ни накара да си изключим микрофоните, за да се чува само нейния глас. Меден, но твърд глас, нетърпящ възражения. Първият един час, не успях да схвана целта на предмета, но стоях залепен за монитора, с надежда преподавателката да наруши правилната си стойка или да размести камерата, за да мога да огледам бюста и. Напразен остана стоицизма ми и през втория час. Отидох да пуша. Когато се върнах, ни бяха пуснали в почивка.
Няма да съм аз ако не кръшна от лекции. Зарязах отворения лаптоп и отидох да хлопам на вратата на Грациела. Молбите ми, да ми пусне Ричи, поне за 30 минуни, останаха неудовлетворени.
Поех си риска и с ръце в джоби, поех по задните улички, към Събота пазара. Пазарът се оживяваше, след отминалия априлски студ и други зажадняли като мен за разходка, бавно разглеждаха сергиите, без да купуват.
Айдеее на марулките, купуваш 3, получаваш репички, опитваше се да поощри потреблението старият ми познайник бай Манол от Говедарци. Не съм свършил още бурканите с киселите краставички бай Маноле, заоправдавах се аз. Другата седмица, пак ще намина. Ей, тарикат, изпрати ме бай Манол, с усмивка на опитен търговец, знаещ как да не изпусне и най-капризните си клиенти. З
адръжките ми бяха паднали и минах през игрището на Механото, с надежда да зърна някой да цъка мачле. За съжаление, игрището още бе цялото в локви от двудневния априлски сняг. Незабелязан и неглобен, от никой орган на властта, се прибрах вкъщи. Не ми оставаше нищо друго, освен да чакам извънредното включване.
Вижте още:
Ден 20 от карантината- дезинфекция в кофа с първак
Ден 19 от карантината – коледно настроение и ънплъгд “Кашлица”, на Спешен случай
Ден 18 от карантината – Ричи се „завръща“
Ден 17 от карантината- на разходка с отвлечения пекинез и на църква, със страх от Мутафчийски
