Църковни мозайки в и около Филипопол по времето на Епископската базилика

Епископската базилика на Филипопол безспорно е един от най-значимите обекти от ранното християнство в България, че и на Балканите. Самият размер на сградата е впечатляващ и говори за важността ѝ като обект, и по-общо важността на Пловдив и региона в периода след 313 година. Изключително ценни са и двата огромни пласта мозайки, които покриват цялата сграда. Каква обаче е връзката им със съседни обекти в региона и каква е ситуацията на Балканите по това време?

От десетилетия, и особено в последните години, много проучватели работят в цялата страна, като след разкопки са обнародвани множество научни публикации, изследвания, анализи, така че благодарение на труда на десетки археолози и изкуствоведи имаме богата информация – която се допълва ежегодно.

Да започнем, все пак, от географията и административното разделение: Територията на днешна България и близките ѝ гранични територии през IV век се разделя между три диоцеза (Тракия, Дакия и Илирик) и множество по-малки провинции. В детайл със сложната административна система на Римската империя от този период няма да се занимаваме, но важното накратко е, че различните провинции и по-голямата административна единица – диоцезите – са имали по-важни и по-маловажни градове. Пловдив е бил един от най-важните в региона.

Но всеки един от тези градове постепенно от езически римски град се превръща в християнски и най-видимите обекти, които да бележат това са християнските храмове – най-често базилики. До момента в много от градовете са разкрити по повече от една базилика, като понякога повече от една от тях е и богато декорирана – с подови мозайки, стенописи, понякога също стенни мозайки и др.

Разбира се, археологическите открития не трябва да ни „подлъгват“ – това, че в даден град има разкрити и експонирани повече църкви от друг град не значи, че преди 1600 години там е имало повече църкви. Много често тези сгради са разрушени от времето, от годините на строителство на нови и нови сгради върху тях в по-живите градове.

Така, например, в Пловдив днес имаме две добре проучени и представени базилики, но най-вероятно е имало много повече храмове. Всъщност археолозите са разкрили останки от още няколко църкви на различни места из Пловдив и в близката околност, но те, засега, остават под пръстта на града.

И все пак – от разкритите досега сгради, Епископската базилика на Филипопол е най-голямата и мащабна от тях. Къде обаче другаде има подобни големи сгради?

На практика навсякъде. По българските земи вече има разкрити стотици раннохристиянски сгради. Тук обаче ще се концентрираме предимно върху тези с повече или по-малко запазени мозайки – най-специфичното и интересно нещо в пловдивската голяма базилика. И интересни такива има както в сравнително близката околност – например Кабиле (до днешния Ямбол), така и по-далеч – както на североизток, в базиликата до Джанавара край Варна, така и на югозапад – в днешния Сандански. Особено интересен, макар и извън рамките на днешна България, но в нашата приятелска съседка Македония, е античният град Стоби, за който също ще стане дума.

За Епископската базилика на Филипопол и нейните мозайки

Накратко за пловдивската базилика и историята на цялата империя. След 313 година много популярното вече християнство става равноправна религия в Римската империя и постепенно навсякъде започват да се изграждат християнски храмове. Пловдив не прави изключение. Голямата базилика вероятно е започната само няколко десетилетия след това – вероятно около средата на IV век, около 350-а година, а може би и по-рано. Догадки за момента не могат да се правят, а археолозите предпочитат да разчитат на сигурни доказателства, когато говорят за дати: монета, надпис или нещо подобно.

Със сигурност, обаче, може да се определят периодите на изграждане в тяхната последователност. Първият период се разделя на три фази: в първия от тях базиликата е изградена и е поставен нещо като обикновен глинен под без мозайка. Може би това е станало дори преди 350-а година. Около средата на века започва втората фаза, с полагането на мозайката на наоса на храма – централния кораб.

Чак към края на IV и началото на V век, т.е. около 400-ата година е и третата фаза на първия период, в който се полагат и мозайките в двата странични кораба. В единия от тях има и полуразрушен надпис с частично запазено име на епископа, помогнал за изграждането на сградата в този момент.

Тези мозайки са изцяло геометрични, като все още няма животни и птици. Част от тях са в по-прости мотиви и с по-малко цветове, други са по-богати, разнообразни, сложни и цветни. Този първи период е прекъснат някъде в началото или първата половина на V век от земетресение. Така, бъдещите посетители на базиликата ще могат да видят свличането на една част от терена, което е запазено умишлено по този начин от археолозите и реставраторите. През следващия период това свличане е затрупано, и целенасочено изравнено за повторното изграждане на базиликата.

Това второ изграждане се случва около средата на V век. Отново не може да се даде точна дата. То, вероятно, продължава дълго време до края на века или дори началото на следващия, след 500-ата година. През това време се изгражда и поставя мозайката на съседната, т.нар. Малка базилика – вероятно някъде около 470-а година, тъй като тя се свързва с кратко царувалия император Флавий Василиск (475-476).

По това време вече се изобразяват и животни – конкретно в Епископската базилика се появяват стотиците птици както в централния кораб на сградата, така и в двата странични. Те се поставят в сложна плетеница от възли или геометрични форми. В двата странични кораба пък се изобразява и композицията „Изворът на живота“ – фонтан, от който блика вода, и два пауна от двете страни. Все пак дори и във втория пласт мозайки има части само с геометрични форми – преплитащи се кръгове, мотив, който има паралели в други сгради в региона. Паралели има и с други от мотивите в Епископската базилика. Сградата приключва живота си някъде през VI или VII век.

За разлика от много други обекти в страната, през които строителството през годините е унищожило, Епископската базилика има огромен късмет. Тя е открита случайно при прокарването на подлеза „Гладстон“ през 80-те. Тогавашната власт не е пощадила централния площаден комплекс – агората на Филипополис, но на базиликата ѝ се е разминало и булевардът минава покрай нея. През годините върху обекта работят много археолози, а други пишат изследвания върху публикуваните резултати – сред тях са Елена Кесякова, Жени Танкова, Николай Шаранков, Елена Кантарева-Дечева, Райна Дечева-Учкунова, Иво Топалилов и др., благодарение на които познанията за обекта се увеличават, както и се обсъждат различните хипотези за неговия живот.

Кои са обаче останалите подобни сгради, появили се по нашите земи след 313 година?

Други базилики с мозайки из Балканите

Може би най-интересният от близките до Пловдив обекти е Кабиле. Той е един от тези градове, които имат „археологически“ късмет да прекратят живота си в даден момент, след което над тях да не се появи нов град. Така в Кабиле – както и, например, в Никополис ад Иструм, Рациария или други български обекти – няма опасност археологията да се разрушава през годините, а и в съвремието от нови сгради. За съжаление някои от тези обекти, когато не се охраняват добре, стават цел на иманяри, но това е друга тема.

След живот като тракийски и езически римски град, Кабиле също става християнски център след 313 година. Днес той е лесно достъпен по магистрала „Тракия“ в близост до Ямбол. Там са разкрити две базилики, типични за IV-VI век, като в една от тях има по-интересни и добре запазени мозайки. Тя не е толкова голяма, колкото пловдивската, но също има интересни изображения. По пода на сградата са запазени преплитащи се кръгове, свастики и други геометрични мотиви. Сградата има типична история за повечето градове у нас – различните нашествия в Източната Римска империя водят до упадък или окончателно замиране през VI или най-късно VII век.

Не толкова добре експонирани са три други базилики с интересни мозайки в Североизточна България. Едната от тях е в местността Джанавар тепе край варненския квартал Аспарухово. В една част от сградата има преплитащи се кръгове, много подобни на тези в централната част на пловдивската базилика от втория период. Също край черноморския бряг се е намирала и базиликата до село Шкорпиловци, която също е била застлана с мозайки. Тези две сгради са интересни, тъй като не се оформят около голям град, макар и древният Одесос да е бил съвсем наблизо.

В голям град, обаче, е базиликата на Марцианопол – ли днешната Девня. Сградата е частично проучена, но в последствие изоставена, като за състоянието на мозайките за момента може да се съди само по архивите на археолозите от преди над 50 години.

Интересна статия за нея има изследователят Ваня Попова, която дори аргументира и датира строителството на сградата през десетилетието около 380-390 година. В мозайката на Марцианопол има различни мотиви, в които може да се открият частични паралели с Пловдив – плетеници, възли и др. Изследователката сравнява стила на мозайките там в „пуристки“ стил с част от тези от долния слой мозайки в Пловдив, също реден през IV век. Дали и каква връзка има, все още не е сигурно. За съжаление и трите споменати сгради край морето не са добре експонирани и се нуждаят от нови проучвания и популяризиране, консервация и представяне по адекватен начин на публиката, тъй като също са изключително ценни обекти.

Диагонално в другия край на България има все пак сравнително добър пример на, може би, неочаквано или поне не общопопулярно място за римско културно наследство. Това е Сандански, в който има няколко големи базилики от периода, при това в не една от тях има интересни мозайки. Любопитното там е, че три от тях са общо взето в съседни имоти. Една от тях – известна на археолозите като базилика номер 2 – има и голям просветителски надпис на „епископ Йоан“. Там има запазени различни мотиви – както геометрични, така и на различни животни, включително и птици.

По-добре запазена и днес експонирана е първоначално известната, като „базилика 4“, но днес вече убедително определена, като Епископска базилика на Сандански. Тя е частично реставрирана и там е изграден музеен комплекс. Там също можем да видим различни растения, геометрични мотиви, както и фонтани, като в някои от паната в Пловдив. Интересно е, че са запазени и експонирани и малки парчета стенопис от ниските части на стените. Такива, всъщност, са открити и в Пловдивската базилика.

Друго място с две открити базилики е Никополис ад Нестум (т.е. „на Места“) – римски град в непосредствена близост до село Гърмен. „Базилика 1“ за съжаление е напълно унищожена. При проучването там са описани мозайки отново с геометрични мотиви с различни кръгове, но и риби, птици и друга флора и фауна. Вероятно тези мозайки са подредени след средата на V век. Вероятно е имало и стенописи.

Малко по-добра съдба има „Базилика 2“, която освен мозайки по пода е имала и мозайки по стената на абсидата – нещо рядко срещано, или поне рядко разкривано по нашите земи. В подовата мозайка има мотиви, които са подобни на пловдивската базилика – с редуващи се кръстове и осмоъгълници, макар и изработени по различен начин.

Ще спомена и един от най-интересните обекти в региона, макар че се намира извън днешната територия на България. Това е градчето Стоби в Северна Македония. Той – също, като Кабиле – е разкрит върху свободен терен, а не върху жив град, което позволява по-лесно проучване и експониране на останките там. Изключение прави магистралата, която разсича града. Все пак в Стоби са запазени няколко сгради с богати мозайки, сред които и Епископска базилика. За тамошните мозайки може да се пише много, тъй като много от сградите са сравнително добре запазени, а и продължават да се проучват. В една от базиликите, например, има много подобен мотив „Изворът на живота“ – но вместо пауни, там са изобразени сърни около фонтан.

Други базилики из страната

В страната има множество други базилики от ранното християнство. Софийската „Св. София“ е една от най-добре запазените до днешно време сгради, макар и да не е била богато декорирана с мозайки. Сегашната сграда вероятно е строена в края на V век – по времето на полагането на втория слой мозайки в Пловдив. Интересно е, че под нея има няколко други църкви, някои от които са били с мозайки. Т.е. по-късното изграждане на днешната Св. София не значи, че Сердика е бил по-маловажен град. Просто така се е развил, че по-ранните църкви не са оцелели.

Край днешно Белово е относително добре запазена и Беловската базилика. Край Пирдоп пък е т.нар Еленска базилика. Тези сгради са от малко по-различен тип. Със сигурност софийската и пирдопската базилики са били със засводен покрив, или т.нар. ориенталски тип базилика. Те дори са имали и купол. Беловската пък е изградена с тухлени стълбове, а не каменни колони. Повечето базилики по нашите земи от това време са изградени именно с дървен покрив върху каменни колони. Пловдивската е интересен смесен тип, като освен мраморните колони, които носят дървения покрив, между тях е имала и зидани стълбове.

През VI-VII век с множеството нашествия и цялостен упадък на Източната Римска империя мнозинството от тези сгради преживяват унищожения и прекратяват живота си. Но животът им между IV и VI-VII век е бил свързан, като в тези години, макар и при непрестанни атаки от нашественици, тези сгради са впечатлявали с мащаба и красиво изпълнените си мозайки и стенописна украса, а днес доколкото времето ги е пощадило, отново можем да им се наслаждаваме.

Историята зад типа изображения

По време на самия си жив живот сградите са претърпявали различни промени и преустройства, както е видно от двата пловдивски слоя мозайки. За изследователите е интересно, но и трудно, да проследят връзките и точките причини да се подредят точно определени мотиви по подовете на сградите, поради малкото запазени източници.

Очевидна е, например, липсата на животни в по-ранния слой мозайки в пловдивската базилика и масовата им поява във втория слой. Каква е причината не е ясно – но този преход може да се забележи и в други сгради. Някои изследователи търсят връзка в църковната история. Известен факт е, че империята прави официално християнството през 313-а година, но отнема известно време да се уточнят догмите на религията. Някои от първите императори, например, са били ариани – като синът на Константин Велики Констанций II или император Валент, убит през 378 година край Одрин от готите. Възможно е в тези по-ранни години от 313 до 378 година арианите да са имали превес в тези решения и да са налагали своеобразна форма на „иконоборчество“, враждебно настроени срещу изображенията от реалния свят.

След Валент на трона се качва Теодосий I, който с църковен събор и с цялостната си политика налага Никейския символ и православното християнство. Доколко и дали това е връзката постепенно, с изместване на арианите, да се появяват птици, сърни и други животни по пода не е съвсем сигурно, но е една от хипотезите. Все пак има и сигурни писмени факти – които все пак, едва ли могат да се приложат абсолютно за всяка сграда. През 427 година следващ император – Теодосий II издава едикт, според който се забранява на мозаечния под под краката на вярващите да се поставят свещени изображения.

Теорията и нематериалната история зад всички тези църкви и изображенията в тях е богата, сложна и все още не категорична. Със сигурност за всеки любител на миналото ни, обаче, държавата и регионът предлагат много обекти за разглеждане, любуване и сравняване. Епископската базилика на Филипопол с много добре запазените два слоя мозайки безспорно стои на първо място,  но връзките ѝ с тези – и много други – обекти е изключително интересна и тепърва ще имаме възможност да търсим и да се радваме на тези връзки по близките ни антични диоцези и провинции.