Чудо се случва в Черноземен- жителите на селото събраха пари и сами ремонтират храма си „Св. Георги“ 10 години след запечатването на паметника на културата като опасна сграда. Правят го сякаш напук на пловдивската митрополия, която не си мръдна пръста в този период, за да спаси църквата. И не просто това- отказа финансиране за укрепването и реставрацията й преди 13 години. Време, в което черноземци не чуваха църковната камбана. Нямаше къде да се женят, да кръщават децата си или да оплачат мъртвите си близки. Е, вече ситуацията е друга. Показваме ви я в поредния епизод на видеоподкаста „В Капана“ на Под тепето.
Възкресението на „Св. Георги“ се случва въпреки църковната власт в лицето на Николай Пловдивски. И въпреки отсъствието на отец от храма вече цели 12 години. След дарения на обща стойност до този момент от близо 75 хиляди лева и доброволния труд на десетки черноземци, светинята е с напълно нов покрив, обновена камбанария, заздравена и ремонтирана фасада, нова дограма и улуци.
Пред църквата ни посрещна кметицата на селото Тоня Христозова, която вече близо 15 години се бори с вятърни мелници, само и само да възстанови светинята на Черноземен. Тя припомня, че сагата се влачи от 2009 г., когато пуска официално писмо до пловдивския митрополит относно състоянието на „Св. Георги“. Още тогава черквата е била в лошо конструктивно състояние и започва да се руши, но от епархията отказват да отделят средства за възстановяването й. В последствие, през 2013г., стопаните на храма от църковното настоятелство печелят европейски проект на стойност близо 800 хиляди лева. Николай Пловдивски обаче отказва средствата да бъдат усвоени и ремонтът на рушащата се сграда да бъде извършен с тях. Владиката настоявал, че проектът е оскъпен.
„Какво значи за него оскъпен. Според нас, а и според Министерството на културата, черквата трябва да има мрамор и автентичен под, а не чисто нов гранитогрес например. Ние изцяло се съобразихме с МК и желанието ни бе, а и днес е такова, да направим реставрация без никакви компромиси. Искахме да запазим плочките на пода, които са идентични със „Св. Стефан“ в Истанбул например. Да, реставрацията им оскъпява страшно много, но ние нямаме друг избор. Така или иначе финансирането бе изпуснато и така се стигна до 2016г., когато след погребение притворът се самосрути. Като по чудо нямаше пострадали хора. От Министерството на културата дойдоха на място и запечатаха сградата като опасна“, връща лентата Тоня Христозова.
След години на безвремие и надежда за възстановяване на храма, тя идва от специализирания курс по опазване на недвижимото културно наследство Шайо – България. От там решават, че „Св. Георги“ в Черноземен е подходящ културен паметник за работа по проект за укрепване и реставрация в рамките на годишния курс през 2024г.
От тогава храмът седи отворен през деня до залез слънце. Свещите не се продават- оставени са за миряните, пък те да решат дали да оставят дарение или не, в зависимост от възможностите си. Търговията в „Св. Георги“ черноземенци са я забранили.
160-годишната черква в Черноземен плаче и се руши, Николай Пловдивски нехае!
„Идеята в началото бе да оправим покрива. Но хората видяха реалните действия на място и започнаха постоянно да постъпват дарения. Те си искат светинята и решиха да действат. Към този момент са събрани общо над 70 хиляди лева, като от тях в момента разполагаме с десетина хиляди. Средствата се харчат напълно прозрачно и всяка една стотинка се отчита. Имаме и много дарения в материали- дървен материал, керемиди, техника. Бизнесът помага изключително много, а основен дарител е „Атаро Клима“, която има трайно присъствие в селото“, разказва Тоня Христозова.
Вижте цялата хронология на събитията с храма в Черноземен ТУК
В момента усилията са насочени в пълното укрепване на църквата с четири допълнителни колони, които да стопират поддаването на запад на над 150-годишната постройка. Едва след това ще бъде направен отново самосрутилият се преди десетилетие навес.
След десетилетие мрак и сълзи, днес тук има светлина. Има успокоение. Няма я агресията към църковната власт, но не искам и те да се занимават с нас. Ако дойде някой и ми каже, че е добре по стените да бъдат налепени тапети, принтове, ще им кажа, че нямат право да казват каквото и да било. Защото моите предци са я строили тая черква, предците на хората от Черноземен. Тази сграда е собственост не на друг, а на всички хора от селото. По документи е на църковното настоятелство и на селото, а не на митрополията. Черноземци и Министерството на културата имат право да казват какво ще се случва тук. Иначе каним Негово Високопреосвещенство да дойде, да се съберат жителите и да му разкажат как направиха покрива“, казва кметицата на Черноземен.
Чуйте и вижте във видеото всичко за историята на храма в далечното минало, тъжната му съдба в близкото, и светлите очакванията за бъдещето му. Разберете как индиректно събитията в „Св. Георги“ се подкрепят от Зографския манастир? Как са хванати на границата откраднатите от църквата икони на Данчов и къде се намират те сега? Каква е връзката на храма с руската царска династия Романови? Какъв срок са си дали хората от Черноземен за завършването на ремонта и реставрацията на светинята си? И дали камбаната звучи отново след 10-годишното замлъкване? Отговори на тези и още много други въпроси вижте и чуйте във видеото:
