Бутнали къщата на Иван Андонов в Стария град
Режисьорът живеел на улица „Княз Церетелев“
Над 200 негови картини пази съпругата му Люба Маричкова
Ламбо разтваря книгата ‘Иван Андонов’ край съпругата му ЛюбаНяма я къщата на режисьора Иван Андонов в Стария град. Родният дом на твореца на улица “ Княз Церетелев“ е бил отнесен от безхаберието и малодушието, като с това са били отнесени и детските спомени, към които непрестанно се е връщал той. Авторът на Вчера, Дами канят и куп други шедьоври в родното кино е търкал колена на калдъръма до студентските си години, когато се мести в столицата, но Стария Пловдив остава в сърцето му до сетния му миг. Не случайно именно спомените от Трихълмието намират място в автобиографията му, която бе представена в Балабановата къща в рамките на празниците на архитектурния резерват. Не случайно много от филмите, които той направи, дърпаше към Пловдив и района. Обичаше родното си място, отбеляза съпругата му Люба Маричкова.
Беше един невероятен, колоритен работохолик, който направи от актьорите компания. Обожавам го, обичам го, отбеляза Мария Статулова с усмивка и навлажнени от спомени очи пред публиката. Отдаден на много изкуства. Така го описа Стефан Данаилов. Бе добър актьор, стана страхотен режисьор. А всъщност е влязъл в изкуството с рисуване, каза Ламбо. Така е и излязъл от живота- като художник. В последните си 20 години е рисувал нон стоп. И е завещал огромна колекция на половинката си. Имам 100 картини у дома и още толкова в ателието. Той имаше изложби от 1994г. и казваше за себе си, че е млад художник, каза Люба Маричкова.
Гости на събитието край картина на Иван АндоновНай-тъжното е, че последният път, когато идвах в Стария град, видях двама туристи. Нямаше хора. Чудя се защо пловдивчани не идват тук. Толкова уютно, романтично място, за което всички завиждат на града, каза в тон навръх празниците на резервата Ламбо. После още по-тъжно констатира, че освен с Иван Андонов се е разделил с много близки хора. Дойде време, в което да търсим приятелите си на гробищата. Толкова много хора ни напуснаха в последните пет години, замисли се професорът.