Моето име го пише само в личната карта, промълви, треперещият от страх синеок актьор Стефан Иванов от сцената на Библиотеката. В дебютния си моноспектакъл "Моето име" по проект на писателя Радослав Гизгинджиев, младият пловдивски артист доказа, че името няма значение. То не те идентифицира, не те прави уникален, не нужно.
Емоционалният монолог напълни нагъсто заведението и предизвика сълза и смях. „Моето име е „Един от вас“. Страхувам се; надявам се; мечтая; влюбвам се; вярвам; понякога губя вяра; мислил съм да се самоубия; самозадоволявам се; излагал съм се; лъгал съм; чудил съм се дали да изневеря; имам сексуални фетиши; искал съм да стана известен; мисля, че съм красив; понякога мисля, че съм грозен; казвам си: „Как все на мен ми се случва?!“; мисля се за по-специален от всички вас – т.е. същият съм като вас.
…Следвай ме! Отивам към сърцето ти…”, бе част от монолога.
