90-те бяха времето на прекъснатите, заекващи едновременности
Блогът на НОЩ/Пловдив започва да гостува редовно в "Капана", за да споделя акцентите, участниците и събитията, които в края на месец септември ще превърнат града ни в най-притегателната културна дестинация.
Една от най-обсъжданите изложби през годината – "90-те. Началото на мита" – ще има свое пловдивско издание, което ще стартира в "Нощта" в artnewscafe. В двете фестивални вечери предстоят и срещи с популярни лица от фокусираното в изследването десетилетие. Поредица от задочни срещи и спомени на хора от 90-те ще направим и в специална поредица в блога на НОЩ/Пловдив.
„90-те. Началото на мита” е проект за десетилетието на преход и промяна в начините на мислене, формите на успех и представите за култура. Той е проект за популярната градска култура, за отварянето към света, утопиите за свобода, опиянението от новите хоризонти и възможности и търсенето на различни модели на живеене между червеното и синьото, симулациите, мистификациите, наваксването, началата, амбицията, дрогата, жаргона, порното, парти културата, финансовите кризи и депресията, надеждите и устояванията. В него са показани някои от култовите места на десетилетието, които днес вече са легенди, като първия микс клуб „Спартакус”, най-продаваното лайфстайл издание на 90-те – сп. „Егоист”, пънк бара „Калното”, наследник на „Кравай” от 80-те, героични издания като „Ах! Мария”, ентусиастки проекти като „Витамин Б” и безспорни звезди като списанието „Камикадзе”, излязло само в три броя. След галерия „Васка Емануилова” в София, изложбата предстои да се открие в рамките на “Нощ/Пловдив” в artnewscafe. Какъв е Пловдив през 90-те? Помогнете ни да го видим и да си спомним през вашите очи. Пишете ни с отговори на въпроса: Кои бяха за теб лицата, местата, събитията и/или феномените на 90-те? Можете да се свържете и с куратора на проекта Владия Михайлова ([email protected]) и/или да ни изпратите снимки до 15 септември.
ДНЕС В ДЕВЕДЕСЕТАРСКАТА РУБРИКА ТЕ СРЕЩАМЕ С:
СТАНИМИР ПАНАЙОТОВ, философ: “90-те бяха времето на прекъснатите, заекващи едновременности”
90-те години бяха особено време, за което е добре да мисли “към” и “от” едновременно. В най-новата ни история смятам, че те могат да бъдат причислени към това, което в есето си “За другите пространства” Фуко нарича “епоха на едновременностите”. Ето някои примери (наистина, само примери) за моите едновременности…
Цялата статия можете да прочетете в КАПАНА.БГ
