АктуалноГрадътЖивотЗабавлениеЗабравеният градНовини

Османските паметници, запазили се през вековете

За някои сгради със сигурност знаем много, но за други може би изобщо не подозираме, че са част от източната култура и архитектура

След фоторазходката из една от най-старите живи сгради в Пловдив – Джумая Джамия, която предизвика доста голям интерес сред читателите, екипът на Lost in Plovdiv събра още няколко запазени османски паметника. Маршрутът днес ни връща далеч във вековете и ни разкрива част от мюсюлманското наследство, оставено по нашите земи. За някои сгради със сигурност знаем много, но за други може би изобщо не подозираме, че са част от източната култура и архитектура.

Хюдавендигяр (Джумая) Джамия

Мурадие (Джумая) джамия се намира в центъра на град Пловдив и според историците е изградена между 1433-1436 година. Мюсюлманският храм е с размери 40 на 30 метра. Представлява централната част от комплекса от сгради (кюллийе), наречени на султан Мурад Хюдавендигяр. Към него още са принадлежали Кършунлу хан и Големия бедестен (покрит пазар). До днешни дни е останала само джамията.

Имението на Мехмет Хаккъ паша (къща Ламартин)

Построено е от тогавашния управител на румелийската област Хаккъ паша. Представлява типичен пример на архитектура на турска къща и е една от най-големите и красиви в Старинен Пловдив. По време на своето пътуване до Истанбул френският историк и писател Ламартин остава няколко нощи в имението.  Той бил възхитен от гостоприемните домакини и засвидетелствал това с перото си. Затова и българските изследователи ѝ дават названието „Ламартиновата къща”.

Часовниковата кула

Първата часовникова кула е построена в края на 16 век по тогавашен европейски образец. Циферблат на часовника няма, но времето бива отмервано на всеки кръгъл час като огласява всичко наоколо с медения си звън. В момента около нея има малък парк, който е предпочитано място от младите хора в града за късни летни срещи, а тя продължава да изпълнява своята първоначална функция.

Мевлевихане (Дервишки манастир)

Мевлеви (Мавлеви) хане се намира в Стария Пловдив и се определя като единствения дервишки манастир от този вид, който всъщност е мюсюлмански. Намира се във вътрешната част на крепостта (кале), която се е наричала Саруханлъ махала. Според архивите е построен през 16 в. от Ариф Деде при преселването на дервишите – Мевлеви от Будапеща, след като Ингария придобива независимост от Османската империя. Днес сградата функционира като комплекс в ориенто-персийски стил, носещ името „Пълдин”. Реставрация и е правена преди около 37 години, за да се смени нейното предназначение, като са последвали още няколко ремонта.

Училището на султан Абдул Азиз (Жълтото училище)

„Жълтото училище“ е най-старата сграда в Пловдив, която се използва по предназначението си. To e наречено така заради непроменения цвят на фасадата си. Построено е през 1868 г.  с благоволението на султан Абдул Азис хан. В Жълтото училище са учили Иван Вазов, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов. След  Освобождението  тук са преподавали П.Р. Славейков, Петко Каравелов. От 1964 г. сградата се използва от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Днес в него се помещава фолклорният факултет на академията.

Таш Кьопру (Четвъртък пазар) джамия

Джамия Ташкьопру е построена през 1860 г. от Аслъхан Бей като молитвен дом за мюсюлманите в квартал Мараша и първоначално има минаре.

Старото турско гробище

То е едно от гробищата от епохата на Османската империя, което се намира в центъра на Пловдив. Днес не се извършват погребални дейности, но работите по поддържането му продължават.

Шехабуддин паша (Имарет) джамия

Тя се намира в централната градска част на Пловдив, в непосредствена близост до пешеходния мост над река Марица. Построена е през 1444 г. от Шехабеттин Паша, който е бил бейлербей (главен управител) и везир в Османската империя през 15 в. От комплекса сгради днес са останали само джамията и тюрбето (гробницата) на пашата.  От 1992 г. тя отново е действащ молитвен дом.

Хюнкяр (Чифте) хамам

Построена е през 1555 г. от Кадъаскер Хаджъ Хасандзе Мустафа Ефенди. През май 1995 г. за първи път в сградата се провежда „Седмица на модерното изкуство“. Така се ражда идеята сградата да се превърне в Център за съвременно изкуство, наречен „Баня Старинна“.

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

9 коментари

  1. До Арх
    Клетъчен градеж е използван в още в столицата Търново като елемент на екстериорна украса
    Има доста научни изследвания по въпроса. Да в началото на османски период се налага като основен градеж. Но е съществувал и преди това в нашите земи

    1. „…Има доста научни изследвания по въпроса…“ – не били няколко, малко, а били доста, и ги бил изчел спецът.
      Сите!
      Абе сульо, първо на първо неизмазаната КЛЕТЪЧНА ЗИДАРИЯ ОТ ЛИЦЕВ КАМЪК С ПЛОСКИ ТУХЛИ ОТВСЯКЪДЕ не е “ елемент на екстериорна украса“ = не е УКРАШЕНИЕ, то си е техника за ЯКОСТ.
      Съпромат.
      (Се казва предметът, по който си пропуснал изпита).
      После: ‘сичките ориенталски паметници с лицева клетъчна зидария по света се оказват „ВТОРО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО“.
      Не знаех, мерсиме, беше започнал малко да ми се отгазирва патриотизАма. Прав си Шефе, ура!
      „Арх“е, не му отговаряй нито възразявай, че съвсем ша са влоши горкото

  2. Джумая джамия не напомня сгради от Второто българско царство, а класическа арабска архитектура. Впрочем, от Второто българско царство не е запазена нито една сграда с естетическа стойност, най-вероятно защото такива са липсвали и тогава. Това са два века упадък в периферията на загниващата Византийска империя и в пълна изолация от Европа.

  3. БАНда „академиците“ са некомпетентни даже да се ориентират от коя страна на Първа Девическа Гимназия е построен монументален, величествен ГЛАВЕН ВХОД.
    Не ша са тъдявашни . . . навлеци много, и още идват!

  4. За Жълтото: „От 1964 г. сградата се използва от Академията за Музикално, Танцово (и „изобразително“, АРТАДЖИЛЪК И ЦИРКОВО) Изкуство“ които некадърни „академици“ (БАНда) не претърсват керемиди нито поправят водостоци и улуци (щото са НАД такива простотии) цели десетилетия, за да съсипят масивно градената постройка и да цунат теренчето (както в Пловдив напоследък е модата)

  5. Забележително ПОВЪРХНОСТНО претупване на важна, съществена тема, срамота (и забележете как кръшкачът не се е осмелил да си подпишка „съчиненийцето“)
    ПРЕИМЕНУВАЛИ ЧИФТЕТО НАВЛЕЦИТЕ: През май 1995 г. за първи път в сградата се провежда „Седмица на модерното изкуство“. Така се ражда идеята сградата да се превърне в Център за съвременно изкуство, наречен „Баня Старинна“.“
    СТАРИННАя Е ВСЯКОЯ БАНЯ, СУЛЬО, АМА САМО ТАЗИ Е ДВОЙНА = ЧИФТЕ

  6. Това че са от османски период, не означава че не са строени от местните майстори. Дори Джумая джамия напомня сграда от второто българско царство. Българската и византийска култура не изчезват, османците следват приемственост.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина