Архитекти обжалват пред висшата съдебна инстанция определението на пловдивските магистрати, оставили без уважение протеста им срещу решението на ОбС за изграждане на Дом на операта на мястото на соц сградата
Иво Дернев
Върховният административен съд ще се занимава с решението на местния парламент за изграждане на нова оперна сграда на мястото на бившия Партиен дом. Арх. Стефка Керелова-Василева, арх. Антоанета Топалова и арх. Иванка Маркова се обръщат към ВАС след определението на административните магистрати в Пловдив, които оставиха без уважение жалбата им срещу решението на Общинския съвет за предоставянето на земята под бившия Партийния дом за строеж на Център за музикално-сценично изкуство. Архитектките протестираха с мотив, че никъде в решението на ОбС не се указва за кой точно УПИ става въпрос. Според тях имотът не е идентифициран съгласно изискванията на закона за Кадастъра и Имотния регистър, Закона за устройство на територията и Закона за имотния регистър. Административен съд- Пловдив обаче отхвърли жалбата им с мотив, че арх. Василева, арх. Топалова и арх. Маркова нямат правен интерес от оспорването на решението на бащиците. Сега трите архитектки атакуват определението на съда в Пловдив пред висшата инстанция.
„ Изразяваме недоволство от въпросното Определение №1823 от 18.09.2018г на ПАС, обжалваме същото в срок като неправилно , необосновано и незаконосъобразно, изготвено шаблонно – от типа “copy paste”, неконкретно, учебникарски написано. То е произнесено без съдът да анализира всички конкретно изброени от нас аргументи в Допълнение от 07.09.2018г. към Жалба вх.№ 16130/28.08.2018 г. за наличие на правен интерес от оспорване”, пишат в жалбата си до ВАС архитектките.
В нея те подчертават, че обосновават правния си интерес с обстоятелството, че „те лично, пряко и непосредствено са делегирали правомощия и доверие на общинските съветници, което те не са оправдали с действието си и с това са им причинили вреди, които те лично понасят и за които лично отговарят“. Мотивират жалбата си и с професионално и морално засягане: Моралните вреди и дисциплинарни отговорности, които лично търпим в качеството на архитекти-съзидатели. Както и с правото на платеца . „Финансови вреди, които лично ще понесем и лично ще платим от джоба си под форма на данъци, ако се изпълнят намеренията на Решение №310 и се стигне до събаряне на сградата на бившия Партиен дом. Ние не желаем събарянето и не искаме да плащаме за тази антинационална инициатива. Като платци имаме демократичното право да избираме къде да се инвестират парите от събираните от нас данъци и такси”, пишат жалбоподателите. Изтъкват и още един мотив да се обърнат към ВАС- право на национална памет, лично и неотменно. „Да се отнеме паметта е равностойно на духовно убийство на личността. Както е неприкосновена личността, така е неприкосновена и паметта на личността. Националната памет е и лична памет на потомците на нацията – ние. Вредите, в случая, са от заличаване на националната памет, чрез събаряне на епохална българска историческа сграда, с което се създават предпоставки да бъдем лично и пряко лишени от основното си право да имаме веществена национална памет, лично да я виждаме, лично да я осъзнаваме и лично да я запазим и предадем на нашето поколение, а не да я показваме на картинка в учебниците. Съхраняването на веществена памет за бившия Партиен дом е неудобно за част от върхушката на бившата комунистическа номенклатура, но е важно и определящо за оцеляването на нацията”.
И не спират до тук с мотивите. Изброяват правото на културно-историческа памет и ползване на археологическото наследство, право на ползване , материален интерес, право на настойника, право на съдебна защита и правото на граждани на правова държава.
„С Определение №1823 от 18.09.2018г. на ПАС се поставя чадър над административен акт, чийто пороци са толкова големи, че и без прогласяване на неговата нищожност от съда, той не може да породи правни последици. Решение № 310 е изпразнено от юридическо съдържание и не може да бъде изпълнено и приведено в действие. Ползата от него инициаторите му намират не в юридическата му стойност, а в общественото внушение, което то създава, че в някой бъдещ момент сградата на бившия Партиен дом ще бъде съборена и въпрос на време е обществото да свикне с тази мисъл. С други думи създадена е една „ привидност от правни последици” . Има много примери в историята на съвременната „ демократична” България, при които със силата на общественото внушение и съдебна апатия е погазен Законът и е извършена „тиха приватизация”. Прогласяването на нищожността на акта от съда, в случая, е необходимо за да се приложи върховенството на закона и да се противодейства с тежестта на „пресъденото нещо”, което да затвърди устоите на правовата държава, а не да води към разпад , обезверяване и деморализиране на обществото. Българите не вярват в правосъдната ни система и съдът трябва да положи усилия за връщане на доверието в правосъдието, защото „Правосъдието се осъществява в името на народа.” (КРБ- чл.118)”, пишат в жалбата си трите архитектки.
