Има нещо нередно в кметската битка в Пловдив?

Всички основни партии в Пловдив обявиха кандидатите си за кметове. Пловдивската политическа маса обаче има само три крака, защото БСП системно отсъства или сяда на нея проформа

Евлоги Георгиев

До местните избори има по-малко от два месеца. ГЕРБ разбраха, че пловдивчани очакват промяна и издигнаха нов кандидат за кмет Здравко Димитров. На сцената очаквано се качи и бившият кмет Славчо Атанасов, неизменен кандидат за поста от 2011 г. насам. Друго познато лице от предишни кметски надпревари е Дани Каназирева, също обяви кандидатурата си. Те вече работят. В битката влезе и неочакваният, но силен играч адв. Георги Колев, номиниран от земеделците. Какво липсва? Втората по-големина партия в България – БСП, която се заявява като политическа алтернатива, обаче все още няма кандидат за кмет на Пловдив. Защо?

БСП Пловдив – силни на национални избори, слаби на местните!?

На европейските избори през 2019 г. БСП получи подкрепата на 20 858 гласа в Пловдив, което прави 25.99% от вота. Преди това на предсрочните парламентарни избори през 2017 г., при по-висока избирателна активност за БСП гласуваха 40 917 пловдивчани. На местните избори през 2015 г. за кандидата за кмета на БСП в Пловдив Георги Гергов дадоха вота си едва 8 684 души. На предсрочните парламентарни избори през 2014 г. “БСП лява България” получи 19 786 гласа в Пловдив. Година по-рано, отново на парламентарни избори, водената от БСП “Коалиция за България” бе подкрепена от 41 247 избиратели в Пловдив. Връщаме се до местните избори през 2011 г., когато за кандидата на БСП в Пловдив са гласували 13 897 души.

Дори бегъл поглед върху кривата на подкрепата за БСП в Пловдив показва, че левицата губи средно между 7 000 и 12 000 гласа в града на всеки местни избори, спрямо резултата си от европейските избори, където избирателната активност е много ниска. Спрямо парламентарните избори сривът на БСП Пловдив е колосален – между 11 000 и 30 000 гласа. Защо БСП се срива на местните избори в Пловдив?

Причината за това е, че местното ръководство на БСП, поради някаква причина, издига неубедителни, дори слаби кандидати за кмет. Така избирателите на БСП се превръщат в хранителна среда за квази-леви кандидати за кмет като например този на националистическите формации Славчо Атанасов. През 2011 г. и 2015 г. БСП Пловдив издигна кандидати, които нямаха необходимото обществено одобрение в Пловдив, за да отидат на втория тур на изборите.  Затова, избирателите на левицата закономерно припознаваха Славчо Атанасов като свой кандидат.

Един път стомна за вода, втори път стомна за вода…

Сега през 2019 г., 55 дни преди местните избори, БСП Пловдив не е посочила кандидат за кмет. От Позитано идва единствено мълчание, а последната новина на уеб сайта на БСП Пловдив е покана за представяне на биографията на Димитър Благоев от месец юни 2019 г. Оправдаването на забавянето от страна на БСП с процедури и партийни правила за издигане на кандидати изглежда толкова съмнително, че следва логичният въпрос “Подарява ли БСП избирателите си на Славчо Атанасов за трети пореден път”?

Ако за трети път не издигне убедителна кандидатура, да обедини левите избиратели, които са минимум 20 000 в Пловдив и да участва във втория тур на изборите, БСП Пловдив ще се капсулира допълнително. Освен неспособността да намери и издигне добър кандидат за кмет, върху червената пловдивска организация ще остане да тежи тежкото обвинение, че “продава мача” и влиза в задкулисни договорки на гърба на избирателите си.

Силните позиции в местната власт са един от най-важните политически инструменти, за разширяване на влиянието на дадена политическа партия. БСП е партия с традиции, с идеи и ясна политическа идентичност. За да бъде политическа алтернатива на ГЕРБ и на сегашното управление обаче БСП е длъжна да излъчени силни и обществено приемливи кандидати за кметове във всички областни центрове в България. Системната капитулация на БСП Пловдив е абсурден политически рецидив, който червеното ръководство трябва да прекрати, ако иска хората да възприемат БСП като автентична алтернатива на сегашното управление.

В настоящите местни избори, най-ясно разпознаваемото име в средите на левицата в Пловдив за кандидат кмет бе Пламен Узунов. Той е бивш началник на РДВР и настоящ съветник на президента Румен Радев. Узунов бе номинирам за кмет от две районни организации на БСП в Пловдив – тези в Източен и Тракия, но заяви официално, че няма да е кандидат за кмет на Пловдив. Друга фигура, която има вътрешна подкрепа в БСП, макар и по-ниска разпознаваемост сред избирателите в Пловдив, е Николай Радев. Той е дългогодишен директор на т. нар. английска гимназия “ЕГ – Пловдив” и общински съветник от БСП.

Според публикация във в. “Марица” от 1-и август предимствата на Николай Радев са “политическа компетентност, задълбочен опит в местния парламент, умения да ръководи и да отстоява обществени позиции”. Той има подкрепата на областния лидер на БСП Георги Гергов и това е една от причините да бъде издигнат за кмет на Пловдив. Симпатизантите на левицата обаче ще трябва да чакат минимум до 7-и септември, за да разберат, дали Николай Радев ще бъде кандидатът на БСП за кмет на Пловдив. Ако бъде обявен на 7-и септември, той ще има по-малко от 50 дни да убеди пловдивчани да го подкрепят. Този период изглежда напълно недостатъчен за кандидата на БСП да получи подкрепата на почти 21 хиляди избиратели, колкото гласуваха за левицата на европейските избори. Той обаче е напълно достатъчен, за да осигури комфорт на Славчо Атанасов и за пореден път да превърне симпатизантите на БСП в политически донор на националистическите формации. И понеже Славчо Атанасов се явява на всеки местни избори под нова абревиатура, от нова партия или коалиция, най-логичното за БСП Пловдив е да си го избере за председател. Така или иначе, на левите избиратели може да се наложи отново да гласуват за него и през 2023 г.