За античния път „Виа Диагоналис“ през Филипополис, Юстиниановата стена или какво има в „дупката“ до Понеделник пазара

Жилищните квартали там са бил сред богаташките в древния Филипопол

Крепостна стена на Юстиниан Велики разсича предходните квартали

Планове за строителството на мястото на празното пространство южно от Трихълмието до Тунела бяха обявени в последните дни. Пространството е частна собственост на фирми, свързани с бизнесмена Димитър Георгиев, собственик на „Розаимпекс“. Проектът разбуни духовете с неофициално обявеното обществено обсъждане за промяна на ПУП-а на имота, за да може да се реализира конкретния проект. Публикуваният единствено в сайта на „Розаимпекс“ проект не беше известен на институциите, с които „Под Тепето“ се свърза, сред които задължително трябва да се изкаже Министерство на културата. Пространството има ценна археология, върху която не може да се работи без необходимите становища.

Какво все пак има там?

Мястото е интересно, тъй като попада извън границите на най-стария „Пловдив“, който е бил на Трихълмието, но е в негова непосредствена близост. Там са запазени останки от много и различни периоди от историята на града.

Най-важен и дълго запазил се, вероятно, е пътят „Виа Диагоналис“ известен и като „Виа Милитарис“. В по-общ план, това е големият балкански път – както военен, така и търговски – от Белград до Истанбул, пресичайки диагонално полуострова. През Античността той е минавал през (или покрай) Пловдив, още преди идването на Римската империя по тези земи.

Преди разширението на Пловдив, докато градът се е развивал в укрепена част на Трихълмието, този междуградски път е минавал южно от Филипополис. Много е вероятно именно покрай него да се е развил и известният днес „Форум“ или агора – гръцки пазарен площад. Тъй като на форума има данни за живот от преди градоустройството след завземането на тези територии от Римската империя, някои от историците предполагат, че това е бил пазарен площад извън укрепения град – едновременно близо до града Филипополис и до главния път „Виа Диагоналис“.

Дали този Балкански път и „декуманус норд“, за който ще стане дума съвпадат, не е категорично ясно. Много е вероятно пътят да е минавал точно от тук, тъй като от север Трихълмието е ограничено от река Марица, която тогава е минавала плътно непосредствено до Небет тепе.

След идването на Римската империя по тези земи, Филипополис се разширява и в равнината, извън Трихълмието. По-голямата част от града е проектирана по типичния за римляните начин с улици, пресичащи се под прав ъгъл – наречени декуманус (изток-запад) и кардо (север-юг). Една от тези улици „декуманус“ обаче, поради спецификите на терена, има по-различно трасе – най-северната, наречена днес от археолозите „декуманус норд“. Именно тя е една от улиците, която можем да видим в археологическия обект до Понеделник пазара.

Някои проучватели предполагат, че е възможно тя да продължава в североизточна посока и това да е улицата, която виждаме на Източната порта – т.е. главният път за Константинопол. В даден момент от историята там е имало почетна арка, за прослава на римските императори пред преминаващите пътници.

Със сигурност по същата улица „декуманус норд“ – но в западна посока е имало и друга триумфална арка. Тя бе проучвана съвсем наскоро под имот непосредствено до Тунела, но от другата страна на бул. „Цар Борис III Обединител“ до храма „Света Марина“. След проучването, обаче, на терена продължи строителството, което днес вече достига няколко етажа.

Фактът, че там е имало почетна арка показва, че улицата е била много важна част от града. Почти сигурно продължението на „декуманус норд“ в западна посока е преминавало точно пред фасадата на Античния стадион (някъде под Стълбите на Каменица и днешния надпис “Together” на „Пловдив 2019“). Как (и дали) е продължавала улицата нататък не е сигурно.

Проучени в пространството до Понеделник пазара са още няколко улици – декуманус и кардо, които вече се пресичат перпендикулярно и повтарят правоъгълната схема, която се открива в целия град на трихълмието до Агората. Улиците „север-юг“ стигат до „декуманус норд“ и не продължават повече на север, като на Трихълмието градът се развива по отделен план. Оградените между тези улици декуманус и кардо пространства са кварталите в римския град, наречени „инсули“. Няколко такива инсули са проучени в археологическия обект, някои от които са по-интересни от други.

Смята се, че повечето сгради там са жилищни с добре уредена канализация. В най-западната част на обекта (т.е. до бул. „Цар Борис III”) е една от по-интересните сгради. Археологът-проучвател смята, че тази сграда е храм-пантеон.

В жилищните сгради са открити и декорирани помещения, явно на по-богати жители на Филипопол. Има сграда с мозайки, с мраморни подове, както и такава с изрисувана по стените украса.

Кварталите там безспорно са били от по-богатите в древния Филипопол, както в близост до важната улица „Декуманус норд“, така и в по-късните, вече християнски, векове на града – непосредствено до богатата сграда Ейрене, а и до самата Епископска базилика.

В по-късните векове градът започва да се свива – към VI век с различните нашествия от север върху Източната Римска империя настъпват трудни години и за града. Така към средата или края на VI век се появява нова крепостна стена, която стъпва директно върху улиците и старите сгради от квартала. В нея са използвани части от по-ранните сгради.

Смята се, че тази стена – която днес ясно си личи в „дупката“ – е построена от Юстиниан Велики, макар и да има други мнения сред историците. На запад тази стена продължава приблизително под днешната улица „Патриарх Евтимий“ до днешното Бинго Балкан. Вероятно, за известен период, това е била най-южната крепостна стена на града.

В по-късни години – чак по времето на Османската империя – градът отново се развива в тази част, като теренът е разчистен през социализма за изграждането на Археологически музей. Недовършената сграда стоеше като строеж до преди 20 години, когато бе разрушена. До днес все още си личат бетонните основи на музея. Всъщност, сред археолозите все още територията е известна, като „Музея“.

Какви ще са плановете за бъдещото строителство ще стане по-ясно на предстоящото обществено обсъждане. Със сигурност обектът е изключително интересен и важен за Филипопол, в непосредствена близост до други ценни археологически обекти – сградата Ейрене, Епископската базилика, както и неразкрити такива, които имат своя потенциал, като Източните терми на града под близкостоящата гимназия.

Още по темата:

За триумфалната арка до Тунела по продължението на „декуманус норд“

За историята на „Гръцкото училище“ – голямата сграда над „дупката“ на самия хълм

За непознатата улица между „дупката“ и тепето – ул. „Съединена България“

Мнение на специалисти за проекта на Розаимпекс