Фейсбук за втори път забрани „Великите европейци“
Профилът на „Великите европейци“ отново бе премахнат безцеремонно от Facebook
Пламен Асенов
Доживях – официално и безвъзвратно да ме забрани нещото, наречено Фейсбук.
Ами навремето дори комунистическата цензура не ме забраняваше директно, бе, тъпунгери, правеше го дискретно и с уговорки!
Преди десетина дни, когато системата ме изключи за първи път, поне официална забрана не се появи, просто ми изтриха профила без предупреждения и други подобни лиготии. Тогава сведущи казаха, че вероятно е, защото съм нарушил правилата, като съм регистрирал личен профил под неличното име „Великите европейци”.
ОК, разбирам логиката, макар да не я приемам. С нейна помощ тъпото и без чувство за хумор същество, наречено Фейсбук, щеше да забрани Флобер, ако се регистрира като алтер егото си – Мадам Бовари. Или Сервантес в ролята на някой си Дон Кихот.
Не се лаская, че съм на нивото на тези писатели, просто казвам, че и аз буквално съм се сраснал психологически с поредицата „Великите европейци” – в края на краищата, водя я по Радио Пловдив вече 7 години всяка седмица и съм представил в нея над 300 титани на мисълта.
Но какво стана сега, как се стигна до тази безумна забрана от страна на Фейсбук?
Реших, че ако първият път наистина съм сгрешил – човешко е, дето се вика – нещата могат да се поправят, затова чинно регистрирах личен профил с моето име и цялата друга информация, която се изисква. Профилът тръгна и нямаше проблем. Дори успях да изпратя няколко покани за приятелство.
В момента, когато пуснах обаче към профила си страница, наречена „Великите европейци”, системата ме прекъсна, съобщи, че в моя профил има „подозрителна дейност” и поиска да пратя телефона си, за да ми гарантира сигурността.
Пратих го. Пратиха ми шестцифрен код, който върнах обратно. Профилът тръгна. И пак беше изключен със същото искане. Пак пратих телефон, пак върнах код, нещата пак тръгнаха. За минута. После вече поискаха моя снимка – за да се уверят, че съм аз. С какво ще я сравнят, за да се уверят, не се сещам – освен да притежават други мои снимки, които не съм им давал аз, ама не се лаская чак толкова.
Както и да е – пратих дори снимка. И, за да съм подготвен, веднага хукнах към близката болница да си направя една бърза колоноскопия. Рекох си, че това най-вероятно ще е следващото желание на Фейсбук – да ми види гъза отвътре.
Но не, Фейсбук просто ми блокира профила и каза, че ще мисли върху снимката. От вторник следобед, мисленето продължи до четвъртък сутринта, когато намерих вече ново съобщение: „Акаунтът ви е забранен”.
Кратко, ясно и разбрано. Ако искаш – оплачи се на арменския поп. Ако искаш, заведи дело, за да ти върне Фейсбук незаконно взетата и незаконно задържана лична информация. Ако искаш, напсувай ги и забрави за съществуването им, за да не си късаш нервите с идиоти.
И като казвам – с идиоти, нямам предвид самите машинки или програмите, дето водят цялата тая безумна кореспонденция и си позволяват да изискват, да забраняват или да разрешават някого. Имам предвид идиотите, които са направили тези програми такива, каквито са.
Но да не навлизаме дълбоко във философията на модерната масова култура. Тя е абсолютно същата като преди сто години, когато Ортег-и-Гасет пише в „Бунтът на масите”, че тази култура е призвана да затрие човешките елити и да издигне малоумието на пиедестал.
Разликата е само, че техническите средства, използвани сега, са много по-напреднали в сравнение с времето на Ортега. И, колкото и да е парадоксално, тези технически средства са създадени от същите елити, които подлежат на унищожение. Но това е прекалено сложен мисловен финт за идиотите от Фейсбук, така че наистина спирам.
Остана обаче да си отговоря на въпроса защо личният ми профил, заедно със страницата, наречена „Великите европейци”, бяха официално забранени.
Някой те е докладвал – казват ми този път всички. И аз не виждам друга възможност, но се чудя – за какво. Ям малки дечица с парцалките или гордо снимам мускулите си с татуирани върху тях свастики? Не, просто искам повече българи да научат онова, което аз научавам, докато се ровя в живота и делата на някои от наистина най-великите европейски умове. Така че се питам – кого чак толкова го боли Европа, та не иска хората да я опознаят.
Другият вариант е да са ме докладвали заради позициите ми, свързани с агресивната кремълска политика и хибридната война, която Русия води срещу България, Европа и света.
Да, преди време имах директно Фейсбук-пререкание с някакви плъхове от група, безсрамно наречена: „Приятели на Русия в България, на Балканите и в Европа”. Даже ме е срам да го изпиша, но – да, има такава група и Фейсбук не я забранява. Та нищо чудно точно тези типове да са ме докладвали за нещо – те винаги са знаели как да лъжат, за да навредят на нормалните хора.
Така или иначе обаче, важният въпрос е защо Фейсбук не проверява подобни случаи чрез човешка намеса, а не като се доверява на тъпите си машини, които, явно за по-лесно, са настроени да се доверяват изцяло на доносника. В края на краищата, като си се нагърбил с отговорната задача да правиш връзка между всички хора по света, или трябва да го правиш по човешки маниер, или изобщо да не се захващаш.
Да, ама не. Както показва цялата случка с моите Велики европейци, Фейсбук явно наистина не се интересува от друго, освен от чистото търгашество – да ти пробутва реклами, които не желаеш да виждаш и да събира личните данни на хората, като ги продава на разни КГБ-та или който друг търговец ги пожелае.
Жалко!
