И от къде идва приказката „Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено“ ?
Какво да правши, ако днес чуеш гласа на кукувица?
Имен ден празнуват: Благовест, Благовеста, Благой, Благо, Блага, Евелина, Евангелина
На 25 март Православната църква отбелязва празника Благовещение – денят, в който Дева Мария разбира благата вест, че ще роди непорочно заченат син, съобщена й от Архангел Гавриил. Това е един от постоянните празници в църковния календар, тъй като всяка година се чества на една и съща дата. Заедно с християнския празник, българите отбелязват и фолклорния празник Благовец.
Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празника в някои райони на България се нарича още „Кукувден“. Обредните песни, които се изпълняват на този ден съобщават, че пролетната птичка вече е дошла, а с нея и пролетта. Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, тоест до началото на лятото, след което замлъква. Това е причината всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек, вслушал се в гласа й. Според друго народно поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.
Друг обичай, който се спазва в навечерието на Благовец е почистването на селските дворове и паленето на обредни пролетни огньове със събраните отпадъци. Покрай тях момите запяват обредни песни и тръгват да обикалят къщите в селото, за да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта. Благовешките песни изразяват хем любовните задявки, хем надеждата за плодородие през новия сезон.
Празникът Благовещение има още по-тайнствен и магически смисъл.
Друго народно поверие гласи, че на този ден в реките, изворите и закътаните горски поляни се завръщат самодивите – митичните девойки, които презимуват в далечни земи, но щом се запролети, отново се завръщат
Народът ни вярвал, че на Благовец се пробуждат гущерите и змиите и изпълзяват навън. По стара българска традиция за българите змията е свещено животно, тъй като носи духа на техните прадеди. Нейното убиване се счита за грях, но тя може да се прогони далеч от къщата чрез различни обреди. Стопанката на къщата дрънчи с метални предмети и обикаля двора й, а също и със запалени факли, като изричат заклинания: „Бягайте змии и гущери, че иде Благовец“.
Празникът Благовещение съвпада с Великия пост, разрешава се обаче риба, зехтин и вино. На трапезата задължително присъства обредната питка, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител – домашния дух. Други характерни ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно точно от този ден е останала приказката: „Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено“, тъй като по това време поникват първите ядливи растения, които осигуряват храна за цялото семейство.
Снимка: Chris Romeiks/Wikipedia
