„Очите, очите…“, коментира публиката
Иконна изложба на художничката Лена Костадинова изпълва цялото пространство на галерия Ромфея в навечерието на Светлите християнски празници.
„За първи път тя присъства в нашата галерия, надявам се няма да е за последен и факта, че толкова много приятели са дошли да я почетат е многозначителен за нейното изкуство, за това че вие я уважавате, за това че вие я възвишавате в тази вечер. Не само изкуството, но и човека, който го прави, го прави значимо. Без него то не би било така силно, за да може да влезе в нашите души. А в навечерието на Коледа ние наистина заслужаваме това удоволствие – да поканим Лена Костадинова“, обърна се към публиката на откриването галеристът Камен Шишманов и покани на импровизираната сцена мъжкия хор „Стефка Благоева“ с диригент Алия Ханце и корепетитор Юлия Петрова.
Съчетанието на вълшебните ангелски гласове на певците, иконите изпълнени със символика, която разказва истории и пълната зала със светнали очи, докато Вихра Григорова говори за Вярата, труда, творчеството, Лена… самото присъствие на Лена. Всичко това превърна галерията в храм.
Художничката Вихра Григорова, неформално титулувана изкуствовед, разказа за иконата като явление, изпълнило една невероятна роля. По думите ѝ изписването на църквата и олтара само по себе си е не само разказ в картини за отминали времена, а по-скоро е една галерия за всички хора, които са можели там да видят лицата на светците покровители.
„Църквата всъщност е съчетавала изкуствата, така като преди малко се случи тук. Човек отива на черква и там слуша песнопения, вижда произведения на изкуството около себе си и не само иконите, и не само стенописите. Резбите, които обграждат олтара понякога са толкова съвършени, че нямат аналог извън християнски свят. Цялото това многообразие е съхранило вярата ни, а няма по –голяма мисия от това да съхраниш вярата на човека.“
Разказът продължи за символа, вярата и мисията на съвременните художници – иконописци. За изборът им да правят изкуство, насочено към един отишъл си свят, но с мънички иновации и верни на принципите.
„За разлика от свободните артисти, художникът, който прави икони, толкова се посвещава на това, че съгласно правилата пости докато рисува, лишава се от всякакви земни наслаждения… Не е същото като да рисуваш крушата на двора и да рисуваш Йоан Предтеча, например. Нещата са канализирани по съвършено различен начин.“
В галерия Ромфея ви очакват десетки икони от съвършено различен тип. Още срещу вратата, ви посрещна една много голяма икона на Божията майка с размер от Царски ред на църквата, която надминава естествената големина. Постепенно влизате в едни свят на всички възможни проявления на иконата. Безкрайно разнообразие от типажи и светци, някои от тях рядко могат да бъдат видени изобразени. Безкрайно много разлика във форматите – от такъв за втори и трети олтарен ред, през домашен формат и дори има икони, които са толкова малки, че могат да бъдат носени със себе си.
Иконите на Лена Костадинова са изключително канонични, включително тези, в които тя не е подходила като към копие на съществуваща икона, а е създала свой образ. Не случайно, виждайки ги мъж от публиката възкликна „Очите, очите…“
Днес за щастие във все повече в български домове започват да се появяват икони, специално поръчани ,импулсивно закупени или подарени. Иконата е чудесен подарък, особено в навечерието на Коледните християнски празници. Както няма ограничения колко концерта и театрални спектакъл ще посетите, така няма ограничение и в това колко икони имате в дома си и офиса.
И тъй като все още сме и в сезона на обзавеждане на политическите кабинети, Под тепето попита Лена какво икона ще препоръча в този случай. Ето какво препоръча художничката, след като си призна, че сме я „застреляли“ с този въпрос.
„Аз не знам такъв човек колко е вярващ. Може би трябва да е много силен светец, ако приемем, че политиците се грижат за много хора. Свети Мина, той е покровител на семейството, а кметът, например е на една общност. Може би това е светецът, който да го подкрепя.“
Лена Костадинова се придържа към класическата техника. Работи с пигменти от минерален произход и яйчена емулсия, а позлатата е от златни листове 23-24 карата, лакира винаги с дамаров лак. Спазва канона за изписване на икони и рядко си позволява „волности“.
„Обичам да се занимавам с иконопис, помага ми да осмисля живота си, не е просто работа а спасение”, признава Лена.
Тази истина ще видите в иконите ѝ. Всяка една е като молитва.
