И дворецът Версай да беше складът на „Ориент Табако”, пак можеше да бъде съборен
Адвокат Розалина Апостолова: В съдебната зала чухме много лъжи. Прокуратурата би следвало да се занимае с тях след този процес
Иво Дернев
Тютюневият склад на „Одрин 8” няма никакъв защитен статут- не е единична ценност и не е включена в защитена зона. Липсва акт за декларирането й като недвижима културна ценност, което значи, че сградата не е придобила статут и не е предмет на престъплението, в което са обвинени Георги Бранеков и Александър Николич. Обектът може да е Айфеловата кула, може да е дворецът Версай, но щом няма влязъл в сила акт на министъра на културата и статут, той не е обект на престъпление. Това заключи в пледоарията си адвокат Розалина Апостолова, която защитава подсъдимите по делото за събарянето на склада на „Ориент Табако”, което ще приключи днес на ниво Окръжен съд.
Опитната юристка директно посочи държавната администрация за виновна в казуса „Одрин 8”, който възпламени културната общност в Пловдив преди повече от две години. Ако съдът излезе с оправдателни присъди, огънят вероятно ще лумне още по-силно, за да влезе в ръководните кабинети на НИНКН и Министерството на културата.
„Изводът е такъв. Липсва предмет на престъплението, в което са обвинени двамата подсъдими. Да се спрем на протокол 10 и неговите варианти. Явно е кой е оригиналът- този от 2014г., който излиза с решението да се предложи обектът да бъде деклариран. Вторият му вариант е нескопосан опит на администрацията да гаси пожар, но не с вода, а със запалителен разтвор. Виждаме хаотични действия от длъжностните лица, за да оправят щетите от собствените си действия, но подсъдимите не са виновни за това. Вторият протокол 10 е с откровено невярно съдържание. В съдебната зала чухме много лъжи. Прокуратурата би следвало да се занимае с тях след този процес. Чухме и много пъти думата грешка. Интересуват ни последиците от една такава грешка относно наказателната отговорност на другиго”, заяви пред Темида адв. Розалина Апостолова.
Тя подчерта, че въпросната грешка, допусната в далечната 1974г. не е поправена и към днешна дата. До момента съборената сграда не е паметник на културата и не попада в защитена зона, тъй като процедурите не са спазени, няма и акт на министъра на културата. Дори прокурорът по делото Дилян Пинчев призна в пледоарията си, че складът на ул. „Одрин 8” не е придобил статут на паметник на културата. Но пък подчерта, че е част от групов такъв, позовавайки се на графика, приложена към протокол 5 на Института от 2010г. „Чест прави на прокурора, че прие, че и към момента обектът не е придобил статут. Чух обаче,че е част от групов такъв на база приложена графика. Графичната част обаче е само приложение към текста към протокола, а в това не е отбелязано. Текстът е волята, а там обектът не е описан като част от групов паметник на културата. А и самият протокол не е декларационен акт. Още повече, че в обвинителния акт не е посочена конкретната територия, в която попада обектът. Не можете да признаете подсъдимите за виновни за действия в групов паметник, когато той не е описан в обвинителния акт и те не се защитават срещу такова фактическо обстоятелство, а и той не е включен в такъв”, подчерта адв. Апостолова.
Тя припомни, че една сграда може видимо да има стойност, каквато самата адвокатка не отрича, но законодателството е предвидило условия, ред и процедури за придобиване на статут на недвижим паметник на културата. Тя трябва да бъде обявена за такава и да има влязъл в сила акт на министъра на културата. „Това не може да се случи на база удостоверения и свидетелски показания относно характеристиките на сградата. С такива показания не може да бъде придобит статут. А и лицата, които бяха разпитвани, бяха изправени тук в качеството на свидетели, не на експерти. На свидетеля не е дадено да дава мнение, да прави изводи. Дори заключението в техническата експертиза бе коригирано, че обектът не е в защитена зона. Но тази експертиза не е доказателствено средство”, каза още адв. Апостолова пред съдия Шейтанова.
Колежката и адв. Маркова направи техническия извод на финала на делото. Тя подчерта, че не е достатъчно съответните процедури да бъдат просто започнати, а е необходимо те да бъдат завършени със съответния акт. Пътят в казуса „Одрин 8” не е извървят докрай от администрацията, което означава, че нито сградата, нито зоната представляват защитени територии. Процедурата по поправянето на допуснатата през 1974г. техническа грешка, при която като ценност е декларирана сградата на отсрещния ъгъл на улица „Одрин 8”, започва през 2014г., но заповед на министъра на културата в тази посока няма и към настоящия момент. Пътят по обявяването на групов паметник на културата също не е извървян докрай, според адвокат Маркова. През 2000г. е взето решението да се коригират границите в зоната. Към днешна дата обаче охранителната зона е П образна и частта на улица „Одрин 8” със сградата там остава извън обхвата й.
Очаквайте решението на съда!
