Ранената ЖулиетаЖулиета от София се качи в автобуса за Бургас, за да търси хляба и късмета си край морето. Вместо тях, откри болничното легло. Това е най-голямата трагедия- край теб да умират хора, да чуваш писъците, казва бинтованата жена в коридорите на УМБАЛ Св. Георги. И двете и ръце са превързани. Главата също. Част от пръстите й ги няма. Гледа в една точка и очите й сълзят. Тръгнах да работя на морето, а видях смъртта в очите, допълва пострадалата. Днес я чакат на работа в Приморско, но тя няма да е там. В мислите й са крясъците на хората, кървавата река на магистралата и бездиханните човешки тела, останали в автобуса завинаги.
Бях задрямала. Събудих се от жесток удар. Всичко се тресеше. Светът се обръщаше. Сетне всичко отихна за миг. Когато дойдоха стенанията. И някой извика- „Бягайте, ще избухне”. Намерих сили и изкочих през едно от страничните стъкла, спомня си ужаса от преди няколко часа Жулиета.
Далеч по-мълчалива, на съседното болнично легло е Лиляна Рачева. Жената явно не може да осъзнае, а и вероятно не иска, нищо от случилото се. До нея е съпругът й, който я държи за ръка. Пътувала за Стара Загора, от където е родом.
